Айзък Азимов - Роботите и империята

— Това е ужасяващ план — заяви Жискар. — Смяташ ли, че той наистина може да се осъществи?

— Вероятно. Мисля, че от няколко години на Земята има аврориански хуманоидни роботи — като неуспелия атентатор. Те могат да изпълняват сложни задачи, а също и при нужда да влизат в Градовете, за да си набавят необходимите технически приспособления. По всяка вероятност те поставят ядрени мултипликатори на местата, където почвата е богата на уран и торий. Вероятно досега са поставили вече значителен брой. Д-р Амадиро и д-р Мандамъс са дошли, за да контролират изпълнението на последните детайли и за да активират мултипликаторите. Вероятно са уредили нещата така, че да имат време да се измъкнат, преди планетата да бъде унищожена.

— В такъв случай — каза Жискар — на всяка цена трябва да информираме Генералния секретар. Органите на сигурността на Земята трябва незабавно да бъдат мобилизирани; д-р Амадиро и д-р Мандамъс трябва веднага да бъдат заловени, за да им бъде попречено да осъществят проекта си.

— Не мисля, че това може да се направи — възрази Данил. — Генералният секретар най-вероятно няма да ни повярва — широко разпространената мистична вяра в неприкосновеността на планетата. Ти вече я отчете като явление, което работи против интересите на човечеството, и подозирам, че в този случай ще стане точно така. Ако подложим на съмнение вярата му в уникалния характер на Земята, Генералният секретар няма да позволи да бъде разколебан в убеждението си, колкото и нерационално да е то. Той ще реши проблема, като откаже да ни повярва.

А дори и да ни повярва, всички контраприготовления ще трябва да минат през одобрението на бюрократичния правителствен апарат. Колкото и да се ускори, процедурата все едно ще отнеме твърде дълго време.

Нещо повече — дори да предположим, че Земята незабавно ще мобилизира всичките си сили, не вярвам земляните да успеят да открият двама души сред огромната пустош. Стотици десетилетия наред жителите на планетата живеят в Градовете и почти никога не ги напускат. Добре си спомням това още от времето, когато работих за първи път с колегата Илайджа тук, на Земята. Дори ако земляните си наложат да пребродят откритите пространства, много малко вероятно е да попаднат на двамата аврорианци навреме. Освен при някакво невероятно стечение на обстоятелствата, а на това не бива да се разчита.

— Заселниците лесно биха сформирали разузнавателна група — предположи Жискар. — Те не се боят от открити или непознати пространства.

— Но те са не по-малко убедени в неприкосновеността на планетата. И те ще откажат категорично да ни повярват. Нямат по-големи шансове да открият двамата космолити достатъчно бързо, за да спасят положението — дори ако ни повярват.

— Ами земните роботи? — попита Жискар. — Пространствата между Градовете гъмжат от тях. Някои от тях сигурно вече са забелязали, че навън има човешки същества. Трябва да ги разпитат.

— Въпросните човешки същества са експерти по роботика. Те определено са се постарали никой от роботите наоколо да не усети присъствието им. По същата причина няма защо да се страхуват от роботите, които биха участвали в разузнавателните групи. Просто ще им заповядат да се махат и да забравят. И което е още по-лошо, земните роботи са сравнително прости модели, предназначени главно за изпълнение на някои специализирани дейности в земеделието, животновъдството или минното дело. Едва ли могат лесно да бъдат пригодени към изпълнение на по-общи задачи, каквато представлява едно задълбочено разузнаване.

— Ти май отхвърли всички възможности за действие, приятелю Данил. — каза Жискар. — Какво друго остава?

— Трябва сами да открием двамата космолити и да ги спрем — отвърна Данил. — И то веднага.

— Знаеш ли къде се намират те, приятелю Данил?

— Не зная, приятелю Жискар.

— Но щом цяла разузнавателна група от земляни, заселници или роботи — или от всички тях взети заедно — може да се справи със задачата само по едно най-невероятно стечение на обстоятелствата, как тогава ще го направим ние двамата?

— Не зная, приятелю Жискар, но трябва да го направим.

— Необходимостта сама по себе си не е достатъчна, приятелю Данил — заяви Жискар с глас, в който се промъкваха сурови нотки. — Ти постигна много. Разкри наличието на криза и стъпка по стъпка разгада нейната същност. Но ето, че това се оказа безполезно. Отново сме безпомощни да предприемем каквото и да било.

— Имаме една последна възможност — възрази Данил, — която може да звучи невероятно и почти безсмислено, но не ни остава нищо друго, освен да опитаме. Амадиро изпрати един робот да те убие, защото се страхува от теб, но това може да се окаже голяма грешка от негова страна.