Айзък Азимов - Роботите и империята

— Дано си даваш сметка, Данил, че искаш от мен прекалено много — каза Д.Ж.

— Надявах се, че не е много, капитане. Но щом казвате, че е така, излишно е повече да говорим. Не ни остава нищо друго, освен да се върнем при мадам Гладиа, което никак няма да я зарадва, защото тя предпочита да бъде с вас.

Данил се обърна към вратата и направи знак на Жискар да го последва.

— Почакайте — спря ги Д.Ж. — Малко по-надолу във вестибюла има обществен комуникационен апарат. Мога само да опитам. Вие стойте тук и ме чакайте.

Двата робота замръзнаха на място.

— Наложи ли се да се намесиш много, приятелю Жискар?

Жискар стоеше здраво на краката си.

— Бях безпомощен — отвърна той. — Капитанът беше категорично против да се свърже с мадам Квинтана, също както и да ни наеме дартер. Не можех да променя това положение, без да му причиня вреда. Когато обаче ти заяви, че се връщаме при мадам Гладиа, отношението му коренно се промени. Очакваше ли това, приятелю Данил?

— Да, приятелю Жискар, очаквах го.

— Както изглежда, нямаш голяма нужда от мен. Явно има много начини да се манипулира човешкото съзнание. Все пак накрая и аз направих нещо. Промяната в решението на капитана бе съпроводена от силна благосклонност към мадам Гладиа. И аз се възползвах от възможността да засиля това чувство.

— Ето защо си необходим. Аз не бих могъл да го направя.

— Ще се научиш и ти, приятелю Данил. Може би съвсем скоро.

Д.Ж. се върна.

— Колкото и да е странно, тя се съгласи да се срещне с теб, Данил. Дартерът и шофьорът ще пристигнат всеки момент и колкото по-бързо тръгнете, толкова по-добре. Аз отивам в апартамента на Гладиа.

Двата робота излязоха във вестибюла да чакат.

— Той е много щастлив — отбеляза Жискар.

— Така изглежда, приятелю Жискар, но се опасявам, че за нас лесното мина. Без проблеми успяхме да убедим мадам Гладиа да ни пусне сами. После, макар и малко по-трудно, склонихме капитана да ни уреди среща със заместник-министъра. При нея обаче може да стигнем до задънена улица.

Шофьорът хвърли един поглед към Жискар и куражът му сякаш се изпари.

— Вижте какво — обърна се той към Данил, — казаха ми, че ще ми платят двойно, за да кача някакъв робот. Но в градовете не се допускат роботи и може да си навлека големи неприятности. Парите няма да ми помогнат, ако ми вземат талона. Не може ли да кача само вас, мистър?

— Аз също съм робот, сър — отвърна Данил. — Ние вече сме в Града, и то не по ваша вина. Опитваме се да излезем вън от него, в което вие ще ни помогнете. Отиваме при високопоставен държавен служител, който се надяваме да уреди това, и ваш граждански дълг е да ни съдействате. Ако откажете да ни качите, ще станете причина за задържането на роботи във Града, а това може да се сметне за противозаконно.

Лицето на шофьора се успокои.

— Влизайте! — каза той грубо. И въпреки всичко много внимателно затвори плътната полупрозрачна преграда, която го отдели от пасажерите.

— Трудно ли стана? — попита тихо Данил.

— Съвсем лесно, приятелю Данил. Твоите думи свършиха почти цялата работа. Изумявам се как може комбинацията от твърдения, всяко от които поотделно е вярно, да постигне ефект, какъвто истината сама по себе си не би могла.

— Често съм го забелязвал в разговори между хората, приятелю Жискар, дори между иначе честни човешки същества. Подозирам, че в такива случаи им служи за оправдание някаква по-висша цел.

— Имаш предвид Нулевия закон.

— Или някакъв негов еквивалент — ако в човешкото съзнание има негов еквивалент… Приятелю Жискар, преди малко ти каза, че вероятно съвсем скоро ще се сдобия с твоите способности. Подготвяш ме за това, така ли?

— Да, приятелю Данил.

— Защо? Ако мога да попитам?

— Отново Нулевият закон. Моментната слабост в краката ми даде да разбера колко болезнени са за мен опитите да го приложа. Възможно е да ми се наложи още днес да подчиня действията си на Нулевия закон — в името на спасението на света и човечеството. А може и да не успея да го направя. Подготвям те малко по малко, за да мога да ти дам последните инструкции, когато му дойде времето. Тогава всичко ще си дойде на мястото.

— Не виждам как може да стане това, приятелю Жискар.

— Когато му дойде времето, ще стане от само себе си. Тази техника съм използвал в много по-малък мащаб при роботите, които изпращах на Земята. Това беше още по времето, когато ги допускаха в Градовете, и точно те помогнаха да се промени нагласата на земните лидери в полза на изпращането на заселници.