Айзък Азимов - Роботите и империята

— Казахте, че сте заслужил директорското място. Струва ми се обаче, че това е нещо, което аз трябва да преценя.

— Не е така, сър — хладно възрази Мандамъс. — Моите уважения, но процесът е известен в подробности само на мен. Детайлите са закодирани на място, което няма да успеете да откриете, а дори и да успеете, роботите, които го охраняват, по-скоро ще го унищожат, отколкото да го оставят във ваши ръце. Не можете да извлечете политически дивиденти от това. Аз мога.

— Независимо от всичко — възрази Амадиро — моята подкрепа би ускорила нещата за вас. Ако измъкнете директорското място насила от ръцете ми, независимо по какъв начин, завинаги ще настроите против себе си останалите членове на Съвета, които всячески ще ви пречат през всичките ви десетилетия на този пост. Само директорската титла ли искате, или възможността да изпитате всичко, което произтича от пълноценното ръководство?

— Сега ли е точно моментът да говорим за политика? — попита Мандамъс. — Само допреди малко изгаряхте от нетърпение при мисълта, че мога да се забавя петнайсетина минути с компютъра.

— Да, но сега говорим за настройката на потока от W-частици. Вие искате да го нагласите на 2,72 — така ли беше? — аз обаче не съм сигурен, че това е правилната цифра. Каква е максималната степен на скалата?

— Скалата е от 0 до 12, но степента, която ни е нужна, е 2,72. Плюс-минус 0,05 — ако ви интересува по-точно. Това е степента, която според данните от четиринайсетте транслатора ще осигури достигане на равновесие след петнайсет десетилетия.

— Според мен обаче правилната цифра е дванайсет.

Мандамъс го зяпна ужасено.

— Дванайсет? Давате ли си сметка какво означава това?

— Да. Това означава, че до едно-две десетилетия Земята ще стане прекалено радиоактивна за живот и че в този процес ще загинат няколко милиона земляни.

— И че неизбежно ще се стигне до война с разярената Заселническа федерация. Защо ви е тази касапница?

— Пак повтарям. Не очаквам да живея още петнайсет десетилетия и искам да видя унищожението на Земята с очите си.

— Но това ще бъде в ущърб на Аврора — най-меко казано. Вероятно се шегувате.

— Изобщо не се шегувам. Трябва да си отмъстя за цели двайсет десетилетия, пълни с поражения и унижение.

— Причината за всичко това са били Хан Фастълф и Жискар — не Земята.

— Не, причината за това беше един землянин — Илайджа Бейли.

— Който е умрял преди повече от шестнайсет десетилетия. Какъв смисъл има да се отмъщава на човек, който отдавна не е сред живите?

— Не желая да споря. Имам едно предложение. Ще напусна поста си веднага щом се върнем на Аврора и на мое място ще назнача вас.

— Не. Не ми трябва директорското място на такава цена. Да загинат милиарди!

— Милиарди земляни. Е, доколкото разбирам, не мога да разчитам на вас да задействате устройството, както трябва. Покажете ми тогава как аз да наглася контролния механизъм. Поемам изцяло отговорността. И въпреки всичко, щом се върнем, ще ви предоставя поста си.

— Не. Това пак означава да загинат милиарди земляни и не се знае още колко милиона заселници. Разберете най-после, нищо не е в състояние да ме накара да се съглася, а без мен вие не можете да го направите. Пусковият механизъм е настроен на отпечатъка на левия ми палец.

— Повтарям още веднъж молбата си.

— Трябва да сте луд, за да продължавате да ме молите след всичко, което ви казах.

— Това, Мандамъс, си е лично ваше мнение. Не съм толкова изкуфял, така че отпратих всички роботи по разни задачи. Сега сме съвсем сами.

Мандамъс разкриви горната си устна в презрителна усмивка.

— И с какво възнамерявате да ме заплашите? Да не смятате да ме убиете, докато няма роботи, които да ви попречат?

— Да, Мандамъс, всъщност смятам да направя точно това, ако се наложи — Амадиро извади от някаква торбичка до себе си малокалибрен бластер. — Трудно е да се сдобиеш с такъв на Земята, но ако си платиш добре, се намира начин. Знам как се използва. Изобщо не се съмнявайте, че с най-голямо удоволствие ще ви пръсна главата още сега — ако не се съгласите да сложите палеца си на бутона и не ме оставите да наглася скалата на 12.

— Няма да посмеете. Ако умра, как ще задействате скалата без мен?

— Не ставайте глупак. Ако ви пръсна главата, левият ви палец ще си остане цял-целеничък. Дори за известно време ще запази телесната си температура. Ще се възползвам от него, след което ще задействам скалата — все едно завъртам крана на чешмата. Бих предпочел да останете жив, защото ще е доста досадно да давам на Аврора обяснения за смъртта ви — но не чак толкова, че да не мога да го понеса. Давам ви трийсет секунди за размисъл. Все още не е късно да получите директорското място, ако решите да ми съдействате. В противен случай така или иначе ще бъде моето, а вие ще умрете. Започваме. Едно… две… три…