Айзък Азимов - Роботите и империята

Мандамъс бе вперил ужасен поглед в Амадиро, който го гледаше неумолимо и безстрастно иззад прицеления бластер и продължаваше да брои.

— Оставете бластера, Амадиро — каза изведнъж Мандамъс, — или ще ни задържат и двамата под предлог, че трябва да ни предпазят от нараняване.

Предупреждението закъсня. Една ръка със светкавична бързина се протегна и стисна юмрука на Амадиро, който не успя да шавне и изпусна бластера.

— Извинявам се, че се наложи да ви причиня болка, д-р Амадиро — чу се гласът на Данил, — но не мога да ви оставя да държите насочен бластер срещу друго човешко същество.

Амадиро не каза нито дума.

— Доколкото виждам — хладно рече Мандамъс, — в момента вие двамата сте без господар. В негово отсъствие аз съм ваш господар и ви заповядвам да се махнете и повече да не се връщате. Както виждате, в момента не съществува никаква опасност за някой от присъстващите човешки същества, така че нищо не може да вземе превес над изискването да се подчините на заповедта ми. Напуснете незабавно.

— С ваше позволение, сър — отвърна Данил, — ние няма нужда да крием кои сме и какво умеем, защото и без това го знаете. Моят другар, Р. Жискар Ревентлов, притежава способността да долавя чувства… Приятелю Жискар.

— Забелязахме ви много отдалече — каза Жискар — и докато идвахме насам, д-р Амадиро, долових в съзнанието ви непреодолима ярост. А вашето съзнание, д-р Мандамъс, излъчваше извънреден страх.

— Яростта на д-р Амадиро — доколкото изобщо я е имало — е била предизвикана от приближаването на два странни робота и особено на единия от тях, който може да се рови из главите на хората и който вече увреди — и то много лошо — мозъка на мадам Василия. Моят страх, доколкото изобщо е съществувал, също се е породил в резултат от вашето приближаване. Сега вече сме овладели чувствата си и няма защо да се месите. Отново ви заповядвам да се оттеглите и повече да не се връщате.

— Простете, д-р Мандамъс — каза Данил, — но ми се иска да се уверя, че наистина е безопасно да изпълним заповедта ви. Струва ми се, че когато пристигнахме, в ръцете на д-р Амадиро имаше бластер и той беше насочен към вас.

— Д-р Амадиро ми обясняваше как се използва и тъкмо се готвеше да го остави, когато вие му го взехте.

— Трябва ли в такъв случай да му го върна, преди да си тръгнем, сър?

— Не — отвърна Мандамъс, без да трепне, — защото това ще ви послужи за извинение да останете тук уж за да ни пазите. Вземете го със себе си и няма да има нужда да се връщате.

— Имаме всички основания да смятаме — не се предаваше Данил, — че се намирате в местност, в която не се допускат човешки същества.

— Това е обичай, а не закон и във всички случаи не важи за нас, защото не сме земляни. Впрочем, тук не се допускат и роботи.

— Тук ни доведе високопоставен служител от земното правителство. Имаме основания да смятаме, че сте тук с цел да повишите радиоактивността на земната кора и да нанесете на планетата непоправими щети.

— Това изобщо… — започна Мандамъс.

Тук Амадиро за пръв път се намеси.

— Какво право имаш, робот такъв, да ни подлагаш на кръстосан разпит? Ние сме човешки същества и сме ви дали заповед. Незабавно я изпълнете!

Тонът му беше толкова властен, че Данил трепна, а Жискар понечи да се обърне.

Данил обаче продължи.

— Простете, д-р Амадиро. Аз не ви разпитвам. Просто искам да се убедя, че е безопасно да изпълня заповедта ви. Имаме всички основания да смятаме, че…

— Няма нужда да повтаряш — прекъсна го Мандамъс. После се обърна към Амадиро: — Д-р Амадиро, позволете да отговоря аз. — Той продължи отново към Данил: — Изпратени сме тук с антропологична мисия. Целта ни е да търсим корените на различни човешки обичаи, които оказват влияние върху поведението на космолитите. Тези корени могат да се открият единствено в това кътче на Земята, затова и ги търсим тук.

— Имате ли разрешение от земните власти?

— Преди седем години се консултирах с когото трябва и получих разрешение.

— Какво ще кажеш, приятелю Жискар? — прошепна Данил.

— Съзнанието на д-р Мандамъс дава всички признаци, че думите му не съответстват на действителното положение на нещата — каза Жискар.

— Значи лъже? — гласът на Данил прозвуча отново уверено.

— Смятам, че да — каза Жискар.

— Можеш да смяташ, каквото си искаш — каза Мандамъс с невъзмутимо спокойствие, — но личното ти мнение не е факт. Не можеш да откажеш да се подчиниш само въз основа на личното си мнение. Знам това и ти го знаеш не по-зле от мен.