Айзък Азимов - Роботите и империята

— Но яростта в съзнанието на д-р Амадиро се възпира от емоционални сили, които едва ли ще успеят да изпълнят онова, което се изисква от тях — каза Жискар. — Тези сили могат лесно да бъдат, така да се каже, прерязани и тогава яростта му свободно ще избухне.

— Докога ще се занимавате с тези неща, Мандамъс? — кресна Амадиро.

— Мълчете, Амадиро! — извика Мандамъс. — Така само наливате вода в тяхната мелница.

Амадиро не обърна внимание на думите му.

— Това е унизително и безсмислено — той гневно се освободи от ръката на Мандамъс, който се опитваше да го възпре. — Те знаят истината, но какво от това?… Слушайте, роботи. Ние сме космолити. Нещо повече, ние сме аврорианци — от планетата, на която сте произведени. А на всичкото отгоре сме и високопоставени служители на планетата Аврора, а под „човешко същество“ в Трите закона на роботиката трябва да разбирате „аврорианци“.

Ако не се подчините незабавно, ще ни нараните и унижите и така ще нарушите Първия и Втория закон. С нашите действия ние наистина целим да унищожим земляни, и то много, но това няма абсолютно никакво значение. Със същия успех бихте могли да откажете да се подчините, защото убиваме животни и ядем месото им. А сега, след като ви обясних всичко това, се махайте!

При последните думи обаче от гърлото му излезе дрезгаво хриптене. Очите му се изцъклиха и той се строполи на пода.

Мандамъс нададе нечленоразделен вик и се наведе над него.

— Д-р Мандамъс — каза Жискар, — д-р Амадиро не е мъртъв. В момента се намира в кома, от която може да излезе по всяко време. Обаче когато това стане, той няма да си спомня нищо във връзка с този проект, нито някога ще бъде в състояние да разбере каквото и да било, свързано с него — например ако се опитате да му обясните. За да постигна това — което щеше да е невъзможно, ако той сам не беше признал намерението си да унищожи огромен брой земляни — вероятно съм увредил трайно други части от паметта и мисловните му процеси. Много съжалявам, но не можех да го предотвратя.

— Вижте, д-р Мандамъс — каза Данил, — преди известно време, на Солария, срещнахме роботи, за които определението на човешко същество се свеждаше до „соларианец“. Ясно ни е, че ако роботите се програмират със силно стеснени дефиниции, това може само да доведе до неизмеримо зло. Безсмислено е да се опитвате да ни накарате да разбираме под човешко същество само аврорианци. За нас дефиницията на човешко същество включва всички представители на вида Homo sapiens, в това число земляните и заселниците. Нещо повече, според нас предпазването на човечеството като цяло стои по-високо от предпазването на всеки един отделен човек.

— Първият закон гласи друго — задъхано рече Мандамъс.

— Така гласи Нулевият закон, а той има предимство.

— Но ти не си програмирани така.

— Сам се програмирах така. Още в мига, в който дойдох, разбрах, че сте тук, за да причините зло. Ето защо вие не можете да ми заповядате да се махна, нито да ми попречите да ви нараня. Нулевият закон е над всичко и аз трябва да спася Земята. Затова ви моля доброволно да вземете участие в разрушаването на тези уреди. В противен случай, също като д-р Амадиро, ще бъда принуден да ви заплаша със сила — въпреки че няма да използвам бластер.

— Почакай! Почакай! — извика Мандамъс. — Първо ме изслушайте. Нека ви обясня. Много се радвам, че всичко е заличено от паметта на д-р Амадиро. Той наистина искаше да унищожи Земята, но не и аз. Точно затова беше насочил бластера срещу мен.

— И все пак идеята е била ваша, а тези уреди са ваше дело. В противен случай д-р Амадиро нямаше да има причина да ви кара насила да правите каквото и да било. Щеше да го направи сам, без да се нуждае от вашата помощ. Не е ли така?

— Така е. Жискар може да провери чувствата ми и да види дали лъжа. Наистина аз направих тези уреди и имах намерение да ги използвам, но не така, като искаше д-р Амадиро. Истината ли говоря?

Данил погледна Жискар.

— Доколкото мога да преценя, той не лъже — каза Жискар.

— Разбира се, че не лъжа — продължи Мандамъс. — Моята цел е да предизвикам съвсем постепенно покачване на естествената радиоактивност на земната кора. Земляните ще имат цели сто и петдесет години, през които да се преселят на нови планети. Така ще се увеличи населението на сегашните Заселнически светове и ще се стимулира заселването на множество нови. Земята ще престане да бъде онзи огромен свят, който вечно застрашава космолитите и спъва развитието на заселниците. Няма повече да представлява някакъв мистериозен притегателен център за тях, който да ги тегли назад. Истината ли говоря?