Исабел Алиенде - Паула

Кой беше Салвадор Алиенде? Не зная и би било пресилено от моя страна да правя опит да го описвам; необходими са томове, за да се даде представа за сложната му личност, за трудното управление и за историческата роля, която изпълняваше. В продължение на години го бях възприемала като един от многото чичовци в многолюдното семейство и единствен представител на баща ми; едва след смъртта му, когато трябваше да напусна Чили, аз осъзнах легендарния му ръст. В личния си живот беше добър приятел на своите приятели, лоялен до безразсъдство, не можеше да си представи измяната и му беше трудно да повярва, когато беше предаден. Спомням си бързината, с която отговаряше на въпросите, и неговото чувство за хумор. Беше претърпял поражение в няколко избори и беше още млад, когато една журналистка го попита какво би искал да види написано в епитаф за него и той мигновено отвърна: „Тук почива бъдещият президент на Чили.“ Струва ми се, че най-забележителните му черти бяха принципност, интуиция, храброст и магнетизъм; подчиняваше се на предчувствията си, които рядко го мамеха, не трепваше пред риска и беше способен да заплени както масите, така и отделни хора. Говореше се, че е в състояние да обърне каквато и да било ситуация в своя полза, и затова в деня на военния преврат генералите не се изправиха лице в лице с него и предпочетоха да разговарят по телефона или чрез вестители. Пое длъжността президент с такова достойнство, че изглеждаше самоуверен; жестикулираше показно като истински трибун и пристъпваше по особен начин — изправен, с изпъчени напред гърди и почти на пръсти — като петел за борба. Нощем спеше малко, само три-четири часа и обикновено посрещаше зората, четейки или играейки шах с най-верните си приятели; отпускаше се да поспи за няколко минути, най-вече в автомобила, и се събуждаше бодър. Беше човек с изискани вкусове, обичаше расовите породи кучета, произведенията на изкуството, елегантните дрехи и силните жени. Грижеше се много за здравето си и беше предпазлив с храната и алкохола. Враговете му го обвиняваха в разпуснатост и водеха грижливо сметка на буржоазните му вкусове, влюбванията, велурените сака и копринени вратовръзки. Половината население се страхуваше да не доведе страната до комунистическа диктатура и си постави за цел да му попречи на всяка цена, а другата половина поздравяваше социалистическия експеримент със стенописи с цветя и гълъби.

В това време аз витаех из луната, пишех лековати статии и вършех лудости по телевизията, без дори да подозирам за истинските мащаби на насилието, което се раждаше в мрака и което в крайна сметка щеше да ни връхлети. Когато страната изпадна в тотална криза, главната редакторка на списанието ме изпрати да взема интервю от Салвадор Алиенде, в което да го попитам какво мисли за Коледа. Подготвяхме декемврийския брой отрано и не беше лесно през октомври човек да си проправи път до президента, чийто ум беше зает с неотложни държавни дела, ала аз се възползвах от едно негово посещение в дома на родителите ми, за да го заговоря свенливо. „Не ме питай глупости, дъще“, сряза ме кратко. Така започна и завърши кариерата ми на политически журналист. Продължих да фабрикувам хороскопи в домашни условия, да драскам за обзавеждане, градинарство и отглеждане на деца и да интервюирам невероятни личности; водех любовната рубрика с писма на читатели, културната хроника, изкуство и пътешествия. Делия ми нямаше доверие, обвиняваше ме, че съчинявам репортажи, без да мърдам от къщи, и че излагам собственото си мнение, пъхайки го в устата на интервюираните, и затова рядко ми възлагаше значими теми.

Колкото по-трудно беше снабдяването, толкова по-непоносимо ставаше напрежението и Грани започна да пие повече. Следвайки указанията на съпруга си, често излизаше на улицата със съседките, за да протестират срещу недостига на храни по обичайния начин — удряйки по празни тенджери. Мъжете оставаха невидими, докато жените манифестираха с тигани и черпаци и вдигаха врява до бога. Шумът е незабравим: започваше като самотен гонг, прибавяха се удари с чук по дворовете, докато гюрултията обхванеше всичко и възпламенеше душите; не след дълго жените излизаха на улицата и оглушителна тупурдия превръщаше града в ад. Грани успяваше да оглави манифестацията и да я отклони, за да не мине пред нашия дом, където се знаеше, че живее роднина на Алиенде. За всеки случай обаче, под заплахата от нападение от страна на агресивните госпожи, държахме маркуча в градината винаги в готовност, за да отблъснем нападателите със струи студена вода. Идеологически различия не навредиха на приятелството ми с моята свекърва: поделяхме си грижите около децата, трудностите на ежедневието, споделяхме планове и надежди, с една дума и двете вярвахме, че нищо не може да ни раздели. За да й създам известна независимост, й открих сметка в банката, но след три месеца трябваше да я закрия, защото тя така и не схвана механизма и смяташе, че докато има чекове в книжката, има пари в сметката, не си записваше разходите и за по-малко от седмица изчерпа сумата, купувайки подаръци на внуците. Политиката не наруши и хармонията между Майкъл и мен, обичахме се и бяхме добри приятели.