Исабел Алиенде: Паула

Майка ми не била подготвена за майчинството, в онези времена тези въпроси се обсъждали шепнешком пред неомъжените девици, а на Меме изобщо не й хрумнало да я посвети в неприличните копнежи на пчеличките и цветята, защото душата й витаела в други селения и тя била по-силно заинтригувана от надрационалното явяване на духове, отколкото от грубата действителност на този свят; при все това, едва предугадила, че е бременна, майка ми разбрала, че ще има дъщеря, нарекла я Исабел и установила с нея непрекъснат диалог, който не престава и до днес. Вкопчена в малкото създание, което растяло в утробата й, тя се опитвала да компенсира самотата си на нещастно омъжена жена, говорела ми на висок глас и плашела околните, в чиито очи поведението й било като на безумна; предполагам, че аз съм я слушала и съм й отговаряла, но нямам спомени от този вътреутробен период.

Баща ми имал великолепен вкус. На показността в Чили винаги се е гледало като на лош порок, защото там умереността се счита за признак на изисканост; ала в Лима — столица на вицекрале — перченето определяло добрия тон. Настанил се в къща, несъответстваща по разкоша си на положението му на втори секретар в посолството, обградил се с прислужници индианци, поръчал от Детройт луксозен автомобил и взел да пръска пари по празненства, казина и разходки с яхта, и никой не можел да си обясни как финансирал толкова екстравагантност. За кратко време успял да се свърже с най-отбраното общество в политиката и социалните дела, открил слабостите на всеки и благодарение на контактите си успял да се добере до недискретна информация, че дори и до някои държавни тайни. Превърнал се в задължителен гост на всички гуляи в Лима; в разгара на войната се снабдявал с най-хубавото уиски, най-чистия кокаин и най-отзивчивите куртизанки; всички врати се отваряли пред него. Докато той изкачвал стъпалата на кариерата, съпругата му се чувствала като затворник в безизходно положение, обвързана на двайсетгодишна възраст с мъж, който й се изплъзвал и от когото зависела изцяло. Тя креела във влажната лятна горещина и пишела безкрайни страници на майка си, които кръстосвали морето и потъвали в пощенските чували като разговор между глухи. Тези меланхолични писма, натрупани на купчина върху бюрото, убедили Меме в разочарованието на дъщеря й; тя прекъснала спиритическите си сеанси със своите три езотерични приятелки от Бялото братство, взела тестетата гадателски карти в куфарче и потеглила към Лима на крехък двумоторен самолет — един от малкото, които превозвали пътници, защото в този период на война самолетите се пазели за военни цели. Пристигнала точно навреме за моето раждане. Самата тя била довела на бял свят трите си деца в собствения си дом, подпомагана от своя съпруг и една акушерка, и затова се почувствала объркана пред модерните методи в клиниката. Приспали родилката с едно бодване и я лишили от възможността да участва в събитията, а едва родило се, бебето било отнесено в една асептична зала при други подобни създания. Много по-късно, когато се разнесла мъглата от упойката, осведомили майката, че е родила момиченце, но че съгласно правилника, щели да й го дават само в часовете за кърмене.

— Сигурно е някакъв изрод и затова не ми дават да я видя!

— Прекрасно момиченце е — отвърнала баба ми, опитвайки се да звучи убедително, при все че още нямала възможност да ме види добре. През някакво стъкло й показали вързопче, увито в одеялце, което в очите й нямало съвсем човешки вид.

Докато аз съм се деряла от глад на друг етаж, майка ми гневно се съпротивлявала, твърдо решена да отвоюва дъщеря си с насилие, ако се наложело. Дотичал някакъв лекар, диагностицирал истерична криза, бил й отново някаква инжекция и я потопил в сън за още дванайсет часа. По това време баба ми вече била убедена, че се намират в преддверието на ада и щом дъщеря й се поразсънила, й помогнала да наплиска лицето си със студена вода и да се облече.

— Трябва да избягаме оттук. Облечи се и ще излезем, хванати под ръка като две дами, дошли на свиждане.

— Но, за Бога, мамо, не можем да оставим бебето!

— Вярно — отвърнала баба ми, която вероятно не се била сетила за тази подробност.

Влезли решително в залата, където държали отвлечените от своите майки бебета, взели едно бебе и набързо го отнесли, без да будят никакви подозрения. Успели идентифицират пола, защото малкото създание имало розова панделка на китката си, ала нямали време да проверят дали по някаква случайност то било тяхното бебе, но в крайна сметка този въпрос не бил от жизнено значение — всички деца са повече или по-малко еднакви на тази възраст. Възможно е в бързината да са сгрешили и сега някъде, заемайки моето място, да живее жена с ясновидска дарба и очи с цвят на спанак. Вкъщи, вече в безопасност, ме съблекли, за да видят дали всичко си ми е на мястото, и открили едно слънце в основата на гърба. „Това петно е добра поличба, уверила Меме, не трябва да се безпокоим за нея, ще расте здрава и с късмет.“ Родена съм през август, зодия лъв от женски пол и ако не са ме разменили в клиниката, в жилите ми тече кастилско-баска кръв, четвърт френска и известна доза арауканска, по-точно от племето мапуче, подобно на всички мои земляци. Въпреки че съм дошла на бял свят в Лима, аз съм чилийка, идвам от „издължено цвете, сътворено от море, и вино, и сняг“, според определението на Пабло Неруда; и ти също си от Чили, Паула, въпреки че носиш незаличимия отпечатък на Карибския район, където отрасна. Трудно ти е да разбереш нашия южняшки манталитет. В Чили сме белязани от непрестанното присъствие на планини, които ни отделят от останалата част на континента и от усещането за мимолетност, неизбежно в район на геологически и политически катастрофи. Всичко трепери под нозете ни, не познаваме сигурност, попитат ли ни как сме, отговорът е „без нищо ново“, или „горе-долу“; люшкаме се от една несигурност в друга, придвижваме се предпазливо в район от светлосенки, нищо няма ясни очертания, не обичаме сблъсъците и предпочитаме да преговаряме. Когато обстоятелствата ни тласнат към крайности, се събуждат най-лошите ни инстинкти, а историята поема трагичен обрат, защото същите онези хора, които в обикновеното ежедневие изглеждат кротки, в условията на безнаказаност и добър претекст, се превръщат в кръвожадни зверове. Ала при нормални обстоятелства чилийците са премерени, внимателни, почтителни и изпитват паника при мисълта, че могат да предизвикат вниманието, понеже за тях това е все едно да станат за посмешище. Точно поради тази причина аз винаги съм била позор за семейството.