Исабел Алиенде - Паула

Преди няколко месеца завърших „Безкрайният план“ — моят най-нов роман, и оттогава се готвя за днешния ден. Имах вече всичко готово — темата, заглавието, първото изречение, и все пак още няма да пиша за това, защото откакто се разболя, имам сили единствено да съм край теб, Паула. От един месец спиш, не зная как да стигна до теб, зова те отново и отново, ала името ти се изгубва в чупките на тази болница. Душата ми се задушава в пясък — мъката е безплодна пустиня. Не смогвам да се моля, нито да редя мисли, а още по-малко бих могла да се потопя в създаването на друга книга. Изливам себе си на тези страници в безразсъден опит да победя ужаса; струва ми се, че ако дам форма на това опустошение, ще съумея да помогна на теб и на себе си; педантичното занимание да пишем може да бъде наше спасение. Преди единайсет години написах писмо до дядо си, за да го изпроводя към смъртта, на днешния 8 януари ти пиша, Паула, за да те върна към живота.

Майка ми била прелестна осемнайсетгодишна девойка, когато Тата отвел семейството в Европа на тежко пътешествие, което в онези времена се предприемало само веднъж в живота, та нали Чили се намира в подножието на света. Имал намерение да запише дъщеря си в някой колеж в Англия, за да се сдобие с култура и същевременно да забрави за любовта си към Томас, ала Хитлер разбил плановете му и Втората световна война избухнала с катаклизмен тътен, изненадвайки ги на Лазурния бряг. С невероятни трудности, придвижвайки се срещу течението по пътища, задръстени от хора, които бягали пеш, на кон или с каквото и да е превозно средство, те стигнали до Антверпен и успели да се качат на последния чилийски кораб, който отплавал от брега. Палубите и спасителните лодки били заети от десетки еврейски семейства, които бягали, зарязвайки цялото си имущество, а в някои случаи и истинско състояние, в ръцете на безскрупулни консули, които им продавали визи на цената на злато. Поради липса на каюти пътували като добитък, спели под открито небе и гладували, защото храната им се давала на дажби. През това мъчително плаване Меме утешавала жените, които плачели за домовете си и заради несигурното бъдеще, а Тата преговарял за храна с кухнята и за одеяла с моряците и ги раздавал на бежанците. Един от тях, кожар по занятие, подарил на Меме великолепно палто от сив астраган. Плавали няколко седмици във води, гъмжащи от коварни подводни врагове, с угасени светлини нощем, отдадени на молитви денем, и най-сетне оставили зад гърба си Атлантическия океан и пристигнали живи и здрави в Чили. Щом хвърлили котва в пристанището във Валпараисо, първото нещо, което съзрели, била невъзможната да бъде сбъркана с друг фигура на Томас в бял ленен костюм и панамена шапка; тогава дядо разбрал колко напразни са усилията му да върви срещу загадъчните повели на съдбата и изключително неохотно дал благословията си за сватбата. Церемонията се състояла в неговия дом с участието на папския нунций и някои други официални лица. Булката носела строга атлазена рокля и изразът й бил предизвикателен; не зная как е изглеждал младоженецът, защото снимката е отрязана и от него е останала само една ръка. Отвеждайки дъщеря си до салона, където били издигнали олтар, украсен с водопад от рози, Тата се спрял пред стъпалата.

— Все още имаш време да се откажеш. Не се омъжвай, дъще, умолявам те, обмисли по-добре. Само дай знак и аз обещавам да разгоня цялото това множество и да пратя гощавката в сиропиталището… — Тя отвърнала с леден поглед.

Точно както баба ми била предупредена в един спиритически сеанс, бракът на родителите ми се оказал истински провал от самото начало. Майка ми се натоварила отново на кораб, този път за Перу, където Томас бил назначен секретар в посолството на Чили. С нея пътували внушителен брой тежки сандъци със зестрата й и товар от подаръци — неизброими предмети от порцелан, кристал и сребро, в които половин век по-късно продължаваме да се спъваме из най-неочаквани ъгълчета. Петдесетте години дипломатически назначения в различни географски ширини, разводите и продължителното изгнание не са успели да освободят семейството от този баласт; страхувам се, Паула, че и ти ще наследиш, редом с множество други кошмарни предмети, онази лампа с хаотични нимфи и пухкави херувимчета, която майка ми още пази. В твоя дом цари монашеска строгост и в оскъдния ти гардероб висят само четири блузи и два панталона, питам се какво ли правиш с нещата, които ти давам, може би си като Меме, която едва слязла от кораба и стъпила на твърда земя, се освободила от астраганеното палто, за да наметне една просякиня. Майка ми прекарала първите два дни от медения си месец толкова изтормозена от вълнението в Тихия океан, че не могла да напусне каютата, а едва почувствала се по-добре, мъжът й легнал повален от зъбобол. Докато тя се разхождала из палубата, безразлична към жадните погледи на офицери и моряци, той стенел на койката си. Слънчевият залез багрел в оранжево безбрежния хоризонт, а нощем неимоверно ярките звезди приканвали към любов, но зъбоболът бил по-силен от романтиката. Трябвало да изминат три безкрайни дни, докато пациентът не позволил на корабния лекар да прекрати с едни тънки клещи неговото изтезание; чак тогава отокът се разнесъл и младоженците успели да встъпят в семейния си живот. На следната вечер двамата се явили в трапезарията, поканени на капитанската маса. След тържествена наздравица за младоженците, пристигнал ордьовърът — раци, сервирани в издялани от лед чаши. С жест на кокетна интимност майка ми протегнала вилица и взела едно мекотело от чинията на мъжа си, но за лош късмет една миниатюрна капчица американски сос окапала вратовръзката му. Томас грабнал нож, за да заличи обидата, но петното се уголемило. Тогава, за изненада на сътрапезниците и за ужас на жена си, дипломатът заровил пръсти в чинията, сграбчил черупчестите екземпляри и ги размазал по гърдите си, като сплескал ризата, костюма и цялата вратовръзка; сетне прокарал ръка през намазаната си с брилянтин коса, скочил на крака, поклонил се рязко и се запътил към каютата, където прекарал остатъка от плаването, потънал в мрачно мълчание. Въпреки тези премеждия, съм била зачената в открито море.