Исабел Алиенде - Паула

Залезите в Ла Пас са като звездни пожари, а в безлунните нощи се виждат всички звезди, дори и угасналите преди милиони години, и тези, които ще се родят утре. Понякога се излягах в градината и съзерцавах това великолепно небе и ме обземаше смъртен световъртеж, потъвах и потъвах към дъното на безкрайна пропаст. Нанесохме се в имение с три къщи и обща градина — срещу нас живееше известен очен лекар, а в дъното — уругвайски дипломат, за когото шепнешком се мълвеше, че бил хомосексуалист. Ние, децата, мислехме, че това е неизлечима болест, поздравявахме го, изпълнени със съжаление към него, и веднъж го попитахме дали от хомосексуалността много го болеше. След училище търсех самота и покой по алеите на тази голяма градина, където намирах скривалища за моята тетрадка, в която записвах живота, и потайни кътчета, където четях, необезпокоявана от врява и шум. Училището ни беше смесено, а дотогава единствените момчета, с които бях общувала, бяха братята ми, но те не се броят — дори и днес продължавам да мисля, че Панчо и Хуан са безполови, като бактерии. В първия час по история учителката ни говори за войните на Чили срещу Перу и Боливия в деветнайсети век. У нас бях учила, че чилийците са печелили битките с неустрашимата си храброст и родолюбието на военачалниците, но в тукашните часове ни разкриха зверствата, извършени от сънародниците ми срещу гражданското население. Чилийските войници, опиянени от смес от ракия и барут, нахлували в окупираните градове като обезумяла орда. С щикове и касапски ножове набучвали деца, изкормвали жени и изрязвали гениталиите на мъжете. Вдигнах ръка, готова да защитя честта на нашите въоръжени сили, защото тогава не подозирах на какво са способни, ала върху ми се изсипа порой от запратени по мен предмети. Учителката ме изпъди от стаята и сред жестоки подсвирквания излязох да изтърпя наказанието, застанала права с лице към стената в един ъгъл на коридора. Като сдържах сълзите си, за да не види никой моето унижение, преглъщах гнева си в продължение на три четвърти час. В тези решителни минути хормоните ми, за чието съществуване дотогава не бях подозирала, избухнаха със силата на вулканично изригване — не преувеличавам — същия ден дойде първата ми менструация. В отсрещния ъгъл на коридора, право до стената, стърчеше наказано и едно високо и слабо като тояга момче с дълъг врат, черна коса и огромни, щръкнали уши, които отзад му придаваха вид на гръцка амфора. Никога повече не видях толкова чувствени уши. Това беше любов от пръв поглед, влюбих се в ушите му, преди да съм видяла лицето, и то с такава сила, че през следващите месеци си изгубих апетита и от гладуване и въздишки се разболях от анемия. Този романтичен порив беше лишен от сексуални помисли, не свързах онази случка от детството ми в боровата гора край морето с онзи рибар с горещи ръце с възвишените чувства, вдъхновени от невероятните ушни израстъци. В продължение на няколко години станах жертва на целомъдрено влюбване, което точно по тази причина беше още по-опустошително. Спомням си този период в Ла Пас като безконечна поредица от фантазии в сенчестата градина на къщата, като пламенни страници, написани в дневника ми, и като превзети мечти, в които момъкът с внушителните уши ме спасяваше от горящата паст на змей. На всичко отгоре цялото училище разбра и заради тази моя любов и заради невъзможната за прикриване чилийска националност, се превърнах в жертва на досадни подигравки. Любовта ми беше обречена на провал. Обектът на моята обич през цялото време се отнасяше с такова безразличие към мен, че накрая реших, че в негово присъствие ставам невидима. Малко преди да отпътуваме от Боливия, стана сбиване през едно междучасие и без да разбера точно как, се озовах вкопчена в моя любим, с когото се затъркаляхме в прахта, като се скубехме и си разменяхме удари и ритници. Беше много по-висок от мен и въпреки че приведох в действие всичко научено с дядо на представленията по свободна борба в театър „Кауполикан“, той ме смаза от бой и ми разкървави носа; при все това, в един момент на сляпа ярост едно от ушите му се озова достатъчно близо до зъбите ми и аз страстно го захапах. Няколко седмици бях на седмото небе. Това беше най-еротичното изживяване в моя дълъг живот — смесица от разтърсващото удоволствие на прегръдката и от болката на боя. В резултат на подобно мазохистично пробуждане за сладострастието, друга жена с по-малко късмет лесно би се превърнала в отзивчива жертва за камшика на някой садист, но при мен нещата се стекоха така, че никога повече не ми се предостави повод да практикувам отново подобен вид прегръдка.