Исабел Алиенде - Паула

Лете този курорт представляваше свят от жени и деца. Плая гранде 4 4 Големият плаж — Б.пр. беше рай, докато там не се настани петролната рафинерия, не похаби завинаги прозрачното море и не прогони сирените, които повече никой не чу по тези брегове. В десет сутрин започваха да пристигат прислужничките в униформи, повели децата. Сядаха на неизменното си място и започваха да плетат, като с крайчеца на окото следяха малките деца. В средата на плажа, под шатри и чадъри, се настаняваха най-старите семейства, обитателите на големите къщи; вляво от тях сядаха новобогаташите, туристите и средната класа, които наемаха къщите по хълмята; в най-отдалечения край отдясно беше мястото на скромните посетители, които пристигаха за един ден от столицата в раздрънкани микробуси. По бански костюм всички изглеждат общо взето еднакво, но въпреки това всеки мигновено отгатваше своето място. В Чили високопоставените класи имат обикновено европейски вид, но слизайки надолу по обществената и икономическа стълбица, индианските черти стават все по-подчертани. Класовото съзнание е толкова силно, че нито веднъж не видях някой да прекрачи границите на отреденото му място. По обяд идваха майките с големи сламени шапки и сок от моркови, който в онези времена се използваше за получаване на бърз загар. Около два часа, когато слънцето беше в зенита си, всички си тръгваха за обяд и за следобедната сиеста и едва тогава се появяваха младите с отегчен вид — знойни момичета и неустрашими момчета, които лягаха на пясъка да пушат и се търкаха дълго един в друг, докато възбудата не ги принудеше да идат да потърсят облекчение в морето. В петък привечер пристигаха съпрузите от столицата и в събота и неделя плажът се преобразяваше. Майките изпращаха децата на разходка с детегледачките и сядаха на групички, пременени с най-хубавите си бански костюми и шапки, и се състезаваха, за да завоюват вниманието на чуждите мъже — безполезен стремеж, защото последните дори не ги поглеждаха, заети да бистрят политиката, която беше единствена тема за разговор в Чили, и брояха минутите до прибирането вкъщи, за да се наядат и напият като казаци. Майка ми, седнала като императрица в самия център на плажа, се печеше сутрин, а следобед отиваше в казиното, където беше открила някаква комбинация, която й позволяваше да печели, колкото да покрива разходите си. За да попречи на вълните на измамното море да ни завлекат и удавят, Маргара ни надяваше въжета, които завързваше за кръста си, докато плетеше безконечни жилетки за зимата; усетеше ли подръпване, мигновено повдигаше за кратко поглед, за да види кой от нас е в опасност, и като подръпваше въжето, го издърпваше на сушата. Всеки ден трябваше да понасяме това унижение, но щом се цамбурнехме във водата, мигом забравяхме подигравките на другите хлапета. Къпехме се до посиняване, събирахме черупки и раковини, ядяхме сладки с пясък и полуразтопен лимонов сладолед, продаван от един глухоням в количка с лед и сол. На свечеряване излизахме, хванати за ръка с мама, да съзерцаваме слънчевия залез от скалите. Изчаквахме появата на последния зеленикав лъч, който просветваше като пламъче точно в мига, когато слънцето се скриваше зад хоризонта, за да формулираме желание, което да се сбъдне. Аз винаги пожелавах мама да не си намери съпруг, но предполагам, че тя се молеше за обратното. Говореше ми за Рамон, когото аз, по описанията й, си представях като вълшебен принц, чиято главна добродетел бе, че е много далеч. Тата ни оставяше в курорта в началото на лятото и почти веднага се връщаше в Сантяго — това беше единственото време, през което се радваше на известно спокойствие, обичаше празната си къща, с удоволствие играеше голф и бриска 5 5 Вид игра на карти — Б.пр. в Клуба на единството. Ако понякога в края на седмицата се отбиваше при нас, то не беше, за да се присъедини към ваканционната отмора, а за да изпробва сили, плувайки с часове в леденото море с високи вълни, да излезе за риба и да пооправи безбройните поражения, които търпеше къщата, атакувана от влагата. Водеше ни обикновено в близък обор за прясно мляко, което ни подаваха направо от кравата в тъмна и вмирисана барака, където селянин с набити с мръсотия нокти доеше течността направо в тенекиени чаши. Изпивахме гъстото, димящо мляко с мухи, плаващи по пенливата повърхност. Дядо ми, който не вярваше в хигиената и беше привърженик на имунизирането на децата посредством тесен контакт с източниците на инфекция, с оглушителен смях приветстваше поглъщането на живите мухи заедно с течността.