Исабел Алиенде - Паула

В това време Николас катереше най-високите върхове в Андите, изследваше подводни пещери, за да снима акули, и си чупеше костите толкова редовно, че всеки път звъннеше ли телефонът, се разтрепервах. Ако нямаше истински поводи за безпокойство от моя страна, той ги измисляше със същата находчивост, която бе използвал при експеримента му с естествените газове. Един ден се върнах от работа вечерта и заварих къщата тъмна и привидно празна. Забелязах светлина в края на коридора, насочих се натам, като виках доста разсеяно, и на прага на банята се сблъсках със сина си, който висеше с примка на шията. Успях да видя изражението му на екзекутиран, изплезил език и подбелил очи, преди да се строполя на пода като камък. Не изгубих съзнание, но не можех да мръдна, бях като къс лед. Щом видя реакцията ми, Николас махна ярема, на който виртуозно беше увиснал, и ми се притече на помощ, като започна разкаяно да ме целува и да ми се кълне, че никога повече няма да ме плаши така. Добрите му намерения изтрайваха две седмици, докато откриеше начин да се залепи за дъното на ваната, като диша през тънка стъклена тръбичка, така че да мога да го открия удавен; друг път се появяваше с ръка, прихваната с кърпа през врата, и с превръзка на окото. Според учебниците по психология на Паула, честите злополуки бяха проява на скрито желание за самоубийство, а желанието му да ме измъчва с ужасяващи шеги, беше породено от непризнато озлобление, ала за всеобщо успокоение заключихме, че книгите често грешат. Николас беше доста чепат юноша, но не беше безумен самоубиец, а любовта му към мен беше толкова очевидна, че майка ми я диагностицира като Едипов комплекс. Времето доказа верността на нашата теория — една сутрин, вече навършил седемнайсет години, синът ми се събуди мъж, захвърли експерименталните барабани, дръвника, въжетата за катерене по планините, харпуните за лов на акули и куфарчето с принадлежности за спешна медицинска помощ в един кашон в най-тъмния ъгъл на гаража и обяви, че смята да се посвети на компютърните науки. Когато сега го гледам със спокойно изражение на интелектуалец и с по едно дете във всяка ръка, се питам дали не съм сънувала онова страховито видение на Николас, люлеещ се на саморъчно измайстореното бесило.

По онова време Майкъл завърши строежа в джунглата и се премести в столицата с намерение да създаде своя собствена строителна фирма. Предпазливо започнахме да закърпваме лека-полека скъсаната тъкан на нашата връзка и помежду ни се установи такова уважение и хармония, че в очите на другите изглеждахме влюбени. Моята работа ни позволи да се издържаме за известно време, докато той търсеше договори в кипящия Каракас, където всеки ден поваляха дървета, прекопаваха хълмове и събаряха къщи, за да вдигнат светкавично нови небостъргачи и шосета. Бизнесът с училището на русата ми приятелка беше толкова нестабилен, че понякога ни се налагаше да прибягваме до пенсията на майка й или до спестяванията ни, за да посрещнем разходите в края на месеца. Учениците се тълпяха преди изпитите в края на учебната година, когато родителите им се опасяваха, че няма да преминат в по-горен клас, и с помощта на специални уроци попълваха знанията си; но вместо да продължат да учат, за да премахнат причините на проблема, те изчезваха веднага, щом приключеха с изпитите. В продължение на месеци приходите бяха променливи и училището едва оцеляваше; тревожно изчаквахме януари, когато обикновено се записваха достатъчно деца, за да продължи да плава крехкият ни ветроход. Тази година през декември положението беше критично — майката на Марилена и аз, които завеждахме административната част, неколкократно преглеждахме счетоводните книги, опитвайки се безплодно да балансираме отрицателните цифри. Вглъбени за пореден път над бюрото ни завари чистачката — мила колумбийка, която често ни угощаваше със сладкиш от прясно сирене, който сама приготвяше. Като ни видя как отчаяно се трепем над сметките, попита с искрена загриженост какъв е проблемът и ние й разказахме за нашите трудности.

— Следобед работя в погребална агенция и когато клиентите ни намалеят, измиваме помещението с Противоуроки — каза тя.

— Какво ще рече това?

— Ами, магия. Необходимо е добре да се почисти. Първо се измива подът от вътре към вратата, за да се прогони навън лошият късмет, а сетне от вратата навътре, за да бъдат призовани духовете на светлината и подкрепата.

— И после?

— После започват да пристигат покойници.