Виктория Александър - Вярвай

— Не е лесно за един крал да изпрати някого — когото и да е — на подобна мисия. — Кралят спря и за един съвсем кратък миг изглеждаше стар и уморен, сякаш товарът на управлението беше прекалено тежък за плещите му. Това изчезна толкова бързо, колкото се бе появило и той отново се превърна в Артур от легендата. — Това търсене ще е изпълнено с трудности. Ще са необходими жертви, а това може да ти струва и животът.

— Не се страхувам от това, сир.

— Не съм си мислил, че ще се страхуваш, момчето ми. — Ъгълчетата на устните му се вдигнаха леко нагоре, сякаш искаше да се усмихне, но се въздържаше. — Никога не съм и предполагал, че опасностите могат да попречат на ентусиазма ти.

— Никога, ваше величество.

Артур присви очи и погледна безмълвно Галахад, сякаш търсеше отговорите на незададени въпроси, преценявайки характера му, дори душата му. Погледите на краля и на рицаря разговаряха без думи. Секундите минаваха. Теса пристъпваше от крак на крак. Колко щеше да продължи това състезание, в което се чакаше кой ще трепне пръв? Ако някога си бе мислила, че да стоиш пред директор, шеф или съдия е неприятно, то беше нищо в сравнение с погледа на един крал.

Артур рязко кимна, сякаш доволен от това, което разбра. Над залата се понесе обща въздишка на облекчение.

— Много добре. Това ли искаш наистина?

— Да, Ваше величество.

Кралят се усмихна тъжно.

— Толкова много приличаш на баща си, момче.

— Благодаря, сир.

— Не винаги е комплимент, когато сравняваш един безразсъден син с безразсъдния му баща.

— Ваше величество. — Ланселот скочи на крака. — Не смятам, че „безразсъден“ е подходящо определение. Аз бих казал безстрашен, смел и дори…

— Достатъчно, Ланс. — Кралят се засмя. — Освен ако „дързък“ не е следващата точка от дългия ти списък с добродетели.

— Дързък? Ха! — Ланселот седна, сумтейки, на стола си. — Смятах да кажа „героичен“ .

Гуенивир го погледна закачливо, сякаш беше чувала хвалбите му и преди и това беше просто една мила черта от характера му.

— Безразсъден — каза твърдо Артур. — Аз също имах твоя характер, когато бях по-млад. Крайно време е да позволим на сина ти да вдигне знамето, което някога носехме ние.

— Още не съм готов да се присъединя към старците, които висят на пазара и разказват приказки за по-добри дни, сир.

— Нито пък аз — отвърна рязко кралят.

— Позволи ми тогава да отида с него. — Ланселот се приведе към Артур. — Това ще е велико приключение за баща и син. Помисли, Артур, заедно ние…

— Стига толкова, Ланселот — В гласа на краля се долавяше кротка заповед и мъничко съжаление. — Имам нужда от съветите ти тук.

— Но, сир…

— Ланс. — Гуенивир сложи ръката си върху неговата. — Кралят има нужда от твоите напътствия и мъдростта ти. Не можеш да не му ги дадеш.

Тя го гледаше втренчено. Беше ли започнала връзката им?

Ланселот понечи да каже нещо, но се отказа. Сви рамене и отново съсредоточи вниманието си върху сина си.

Галахад хвърли един бърз поглед към Теса и стомахът й се сви на топка. Почти се бе надявала, че е забравил за нея. Де такъв късмет!

— Сир, относно лейди Теса…

— Търпение, Галахад. Мисля, че това качество ще ти е много необходимо по време на пътуването. Работи върху него, момчето ми. Ще разбереш всичко, когато му дойде времето. — Кралят се облегна и махна към вълшебника. — Мерлин?

— Ваше величество.

Мерлин пристъпи напред и се покашля като някой велик оратор или лош актьор. Забавлението явно започваше.

— Написано е в писанията — древни и мъдри, — че чашата от Тайната вечеря била дадена на Йосиф от Ариматея, за да я пази.

Гласът на Мерлин ставаше по-силен с всяка следваща дума. Теса огледа залата. Като омагьосани, всички — от Галахад, през дамите и лордовете от двора, до най-низшите прислужници — гледаха в магьосника, заслушани в историята, която сигурно бяха чували стотици пъти.

— Писано е още, че Йосиф, в неговата мъдрост, донесъл Граал в Британия. И тук се намесват мъглите на времето. Дали Йосиф е заровил Граал при Гластънбъри, както някои от нас вярват, или е на друго място, неизвестно засега? Следата е изгубена, но остават думите на пророците и на хора, много по-мъдри от скромния слуга, който стои пред вас. — Мерлин се поклони ниско.

— Каква досада — промърмори Теса.

— Пътят на Граал е изпълнен с опасности и предизвикателства, предназначени да изпитат смелостта и духа на онези, които се осмелят да тръгнат по него. Написано е.