Виктория Александър - Вярвай

— Ваше величество.

Гласът й трепереше леко. Не като онзи трепет, който забеляза, след като я целуна. Слава Богу, тя поне не беше забелязала нищо такова у него.

Артур я разглежда известно време и Галахад подозираше, че тя едва се държи на краката си. Съчувстваше й — погледът на Артур бе карал коленете на много рицари да омекват.

— Сигурен ли си в това, Мерлин? — Артур подпря лакът на масата и погали брадата си. — Струва ми се доста крехка за подобно начинание.

Какво е това начинание?

— Крехка? — Теса се огледа наоколо, сякаш не беше сигурна за кого говори кралят. — Аз?

— Довери ми се, сир. — Гласът на Мерлин звучеше уверено. — Не ни е необходима силата на тялото, а силата на духа й.

Необходима за какво?

— И все пак… — Артур поклати глава.

— Изглежда ми съвсем здрава, Артур. — Гуенивир гледаше Теса точно така, както всяка жена, когато преценява друга. Какво точно очакваше да види кралицата? — Ти какво ще кажеш, Ланс?

Погледът на баща му обходи мързеливо Теса и в очите му проблесна одобрително пламъче. Стомахът на Галахад се сви. Ланселот рядко отказваше флирт с красива жена, особено ако е русокоса.

— Здрава не е думата, която бих използвал, ваше величество. Мисля, че „очарователна“ е много по-подходяща. — Кралицата го изгледа остро, а Ланселот сви рамене, сякаш похвалата му относно Теса не беше кой знае какво. — Въпреки деликатността на външния й вид, щом Мерлин казва, че е подходяща за това предизвикателство, аз бих се доверил на думите на вълшебника.

— Много благодаря — промърмори Теса.

Какво предизвикателство? Не е възможно Мерлин още да смята, че един уважаван рицар ще тръгне на някакво незначително търсене с жена? Самата мисъл за това беше нелепа. Галахад нямаше време за подобни глупости. Обзе го безпокойство. Каквото и да си бе наумил вълшебникът, то очевидно бе спечелило одобрението на Артур и баща му. Би било проява на неуважение да помоли краля да обясни този странен разговор. И все пак Мерлин бе поверил Теса на неговите грижи. Нима това не означаваше, че трябва да е загрижен за това, което смятаха да правят с нея? А ако обсъждането наистина имаше нещо общо с него…

— Ваше величество — изтърси Галахад. — Бих искал…

— По-късно, момчето ми. — Артур махна с ръка.

— Но, сир…

— Не сега, Галахад. — Кралят го изгледа и Галахад преглътна следващите си думи. Винаги е имал благосклонността на Артур, но дори и един любимец трябваше да знае кога да мирува.

— Мерлин — Артур присви очи, — това наистина ли е необходимо?

— Наложително е, сир — тихо отвърна Мерлин. — Успехът не е възможен без нея.

— Много добре тогава. — Кралят прикри една въздишка. — Въпреки че ще се осмеля да кажа, че въобще не съм сигурен, че някаква си жена…

— Извинете? — Теса вдигна възмутено ръка. — Някаква си жена?

— Подозирам, че тази жена въобще не е „някаква си“ , сир — обади се Гуенивир. — Мерлин не би доверил подобно начинание на „някаква си“ жена.

— Някаква си жена? — Теса сложи ръце на хълбоците си и се обърна към Мерлин. — Това е общоприето схващане, така ли?

— Средновековието. — Мерлин сви рамене. — Ти какво очакваше?

— Достатъчно. — В гласа на Артур прозвучаха заповеднически нотки, които накараха дори Теса да млъкне. — Тя е безочлива, поне в това съм сигурен.

Теса понечи да протестира, но Артур сбърчи вежди и тя бързо затвори уста.

— Не разбирам и половината от приказките й, Мерлин, нито пък твоята преценка. Но пък, когато пренебрегна съветите ти, ме сполетяват беди. Отдавна съм се научил да вземам под внимание думите ти.

— Ваше величество ме ласкае. — Мерлин се поклони ниско.

Артур изсумтя.

— Знаеш добре, както и аз, стари приятелю, че това е истина, на която и двамата се уповаваме. Нека бъде, както искаш. — Артур погледна към Галахад, после отново към Мерлин. — А сега?

— Сир, това е първият път, в който лейди Теса излиза в обществото на замъка. Досега се хранеше в стаята си. Мисля, че ще е учтиво да я оставим първо да се позабавлява. Ще имаме достатъчно време по-късно.

— Само няколко века — промърмори Теса. — Хей! — Тя погледна към Мерлин и потърка ръката си, ощипана от нещо невидимо.

— Благодаря, ваше величество.

Мерлин се поклони и отново сръчка Теса да направи реверанс, който този път беше малко по-добър от първия, но все още му липсваше съвършенството на човек, свикнал с тези неща. Жалко, че Галахад няма да има повече време, за да научи за дома й. Или за нея.