Виктория Александър - Вярвай

Ръката й изглеждаше толкова малка и крехка в неговата. Тя срещна погледа му.

— Ами ако ролите ни бяха разменени? — каза бавно тя. — Ако аз можех да ти помогна?

— Да ми помогнеш за какво?

— О, не знам. — Тя наклони глава, сякаш се опитваше да измисли някаква незначителна услуга, която би могла да му направи. — Нещо важно. Нещо много важно.

— Странен въпрос. Аз съм мъж, воин, рицар. А ти си някак…

— Не го казвай!

Той се ухили.

— Жена. Деликатна, родена да бъде закриляна. Една дама не може да помага на рицар във важни дела повече, отколкото човек може да лети.

Не се обзалагай.

— Сериозно, би ли приел помощта ми?

— Не мога да си представя…

— Престани, Галахад. — Тя стисна ръката му. — Кажи ми. Би ли приел помощта ми?

— Много добре, милейди. — Той се усмихна снизходително, сякаш си имаше работа с малко дете. — Бих приел помощта ти.

— Обещаваш ли?

— Аз…

— Обещай ми, Големи човече. Дай ми думата си. Думата си на рицар. — Гласът й прозвуча умолително, женствено. — Моля те. Заради мен.

— Както желаеш. — Очите му блеснаха и той вдигна ръката й към устните си. — Заради теб.

— Страхотно. — Тя въздъхна с облекчение.

— И каква точно помощ би могла да ми предложиш? Устните му докоснаха връхчетата на пръстите й и тя потрепери.

— Ами… — Вдигна поглед, за да види Мерлин. Той кимна и стана. Моментът бе настъпил.

— Да?

Тя дръпна ръката си.

— Не съществува добър начин да ти се каже това. — Тя целуна пръста си. — Ще ти помогна… — наведе се и докосна върха на носа му — да намериш свещения Граал.

Теса скочи на крака и хукна.

— Какво? — Ревът на Галахад отекна в залата.

Тя не го погледна, скочи от платформата, заобиколи ъгъла й и спря до Мерлин.

— Много добре. — Думите на магьосника бяха пропити от сарказъм. — И това ли сме научили от добрите сестри в „Света Маргарет“?

— Не съвсем. — Заобиколи Мерлин. Сигурно беше добре да направи разстоянието между себе си и Галахад възможно най-голямо. — Когато бях в последния курс, имах един учител, който искаше да ме научи на някои неща, невключени в програмата.

— Разбирам. Ето откъде идва тази пъргавина. — Той се подсмихна. — Ще ти е от голяма полза през идващите дни.

Теса надзърна иззад Мерлин. Галахад стоеше като бронзов колос, стиснал юмруци и зъби.

— Майчице, страшничък е, а? Ако погледът можеше да убива…

— За твой късмет неговият не може. Моят, от друга страна…

— Мерлин. — Гласът на Артур прозвуча нетърпеливо. — Ако ти и дамата сте готови, сигурен съм, че всички останали нямат търпение да свършваме с това.

— Готови сме, сир. — Мерлин се поклони.

— Трябва ли отново да правя реверанс? — попита тихо Теса.

— Така както го правиш, едва ли има някакъв смисъл.

— Галахад. — Кралят кимна към рицаря. Галахад премести погледа си от нея към Артур.

— Ваше величество?

— Иди, ако обичаш, при лейди Теса и Мерлин.

Галахад кимна рязко. Само след миг вече бе застанал от другата страна на Мерлин, извисявайки се над вълшебника. Защо изглеждаше толкова по-голям, когато беше ядосан? Погледът му продължаваше да е прикован в краля. Не беше и необходимо да поглежда към нея. Стойката му, брадичката му и стиснатите юмруци говореха съвсем ясно. Артур гледа рицаря известно време.

— Надявам се, че разбираш, Галахад, че не съм глупак.

Галахад поклати изненадано глава.

— Сир, никога не бих предположил подобно нещо.

— Отдавна знам за желанието ти да намериш Граал.

Галахад пристъпи нетърпеливо напред.

— Тогава, сир, аз… Но…

Гласът на Артур беше тих, но властен и отекваше в залата, привличайки вниманието на всеки, който все още не бе разбрал за драмата, разиграваща се на главната маса. На всеки, с изключение на Вивиан, която просто разглеждаше хубавия си маникюр. Кралят продължи:

— През последните десет години не си се задържал за дълго в двора ми.

— Но, сир, аз…

— И следователно аз нямах възможността да оценя дали си подходящ за подобна задача.

Галахад вирна брадичка.

— Не съм ли доказал качествата си през годините, в които изпълнявах повелите ти?

— Така е, ти изпълняваше повелите ми със забележителен успех. Не бих могъл да желая повече. — Артур се наведе напред, подпрял лакти на масата, притиснал дланите си една към друга, с насочени напред показалци. — Но сега желая. Много повече. Без значение дали вярваш, че това е желанието на твоето сърце, ще го направиш заради мен.