Аристофан - Женският празник

Артемизия 46 46 Артемизия — Еврипид назовава името на малоазийската царица, прочута с разсъдителността и похватността си. .

СТРАЖАРЯТ

Тогава помним име: Артамуксия.

(Отвежда Танцьорката.)

ЕВРИПИД

Дотук вървя добре, хитрецо Хермесе!

(Към Флейтиста.)

Вземи това

(подава му арфата)

и беж оттука, малкият!

А аз ще го спася.

(Към Мнезилох.)

Ти бягай мъжката,

когато те отвържа, без забавяне,

към къщи, при жена си и децата си.

МНЕЗИЛОХ

Развържеш ли ме, моя ще е грижата.

ЕВРИПИД (развързва го)

Освободен си. Беж, преди стражаринът

да дойде и те хване.

МНЕЗИЛОХ

Точно тъй е, правя го.

Двамата избягват.

СТРАЖАРЯТ (връща се)

О бабишко, как мило твое мишенце,

не лошаво, любезен. Де е бабишко?

Ох, аз умряло! Де отишло старецът?

Ей, бабишко, ей, бабо! лошо правила!

Ей, Артамуксия!

Излъгал баба мен! По-бързо, бягаш ти!

(Вижда на земята чантата си и я рита.)

Ти право шанта: мене прави шантаво.

Ой, ой!

Как правим! Де тоз баба? Артамуксия!

ХОР

Не питаш ли за бабичката с арфата?

СТРАЖАРЯТ

Тъй, тъй! Видял го?

ХОР

Тръгна тя по този път,

а пък един старик я съпровождаше.

СТРАЖАРЯТ

Шафран ли имал старото?

ХОР

Твърдя ти го.

Върви оттук, ще паднат във ръцете ти.

СТРАЖАРЯТ

Проклето баба! Бягам аз по който път?

Ей, Артамуксия!

(Тича надясно.)

ХОР

Върви направо. Де търчиш? Отново ли

оттук ще гониш? Хукнал си наопаки.

СТРАЖАРЯТ

Нещастно аз! Но тишай, Артамуксия!

(Изтичва наляво.)

ХОР

Ха тичай бързо, до̀бър път към гаргите!

Но достатъчно вече играхме за днес,

та за всяка вече е време

да си иде дома. А за тази игра

Тесмофорите с дар

милосърден дано ни даруват!

© 1985 Александър Ничев, превод от старогръцки

Άριστοφάνης

Θεσμοφοριάζουσες, 411 пр.н.е.

Източник: http://theseus.proclassics.org

Електронна обработка: Марта Ивайлова, 2007

Последна редакция: NomaD, 2009 г.

Издание: Аристофан. Комедии. С., 1985. Издателство „Народна култура“.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13185]

Последна редакция: 2009-09-04 15:38:03

Чрез двукракото куцукане се означава пълната невъзможност за ходене.

Барабам — междуметие с което поетът изразява насмешката си над високия и наперен стил над Агатоновия слуга.

Обрат… разврат — съзвучие, аналогично на което предлага и оригиналът.

Чрез сравнението мравчи пътеки се означават песни, несвързани помежду си, лишени от смислова линия, подобни на мравчето движение, което не се поддава на никакво предвиждане.

Симоентската — от Симоент, река в областта Троада, Мала Азия.

Песни … чест ни — съзвучие, подобно на което има в оригинала.

Генетилиди — Генетилида е божество, покровителстващо ражданията и родилките; у Аристофан името се среща както в единствено, така и в множествено число.

„Ликургѝя“ — недостигнала до нас тетралогия на Есхил.

Олиото служело за натриване на тялото при гимнастически игри и упражнения.

Глаголът „яздя“ има и значение на „futuo“, с което се употребява в случая.

Са̀тири (ед. ч. сàтир) — горски и полски божества, получовеци-полукозли, спътници на бог Дионис, олицетворения на мъжката полова сила. Последното прави разбираема репликата на Мнезилох.

Теоски — от Теос, град в Мала Азия.

Стихове от Еврипидовата трагедия „Еол“, недостигнала до нас.

Пасаж из Еврипидовата трагедия „Алкестида“ (думи на стария Ферет към сина му Адмет).

Мнезилох намира, че, лишен от брадата си, прилича на женоподобния Клистен.

Стих от Еврипидовата трагедия „Меланипа“, недостигнала до нас.

Златолирният бог е Аполон.

Златооръжната дева е Атина.

Многоименната е Артемида.

Епитетът рибообилен , отнесен към морето, е свързан с Омировата поетическа традиция.

Атѝняните били много чувствителни на темата тирания, името тиран им било омразно, и все пак втората половина на V в.пр.Хр. предлага много примери, когато вождове на демокрацията се държат като тирани, като неограничени монарси.