Аристофан - Женският празник

МНЕЗИЛОХ

Какво да правя, беден аз?

ЕВРИПИД

Спокойствие!

Додето дишам, с тебе ще съм винаги,

щом с мене са безчетните ми хитрости!

МНЕЗИЛОХ

На тая пръчка се не хвана рибица!

Явява се Пританът , следван от Стражар , който носи бич и изтезателна дъска.

ПРИТАНЪТ

Клистен за този хитрец ли говореше?

(Към Мнезилох)

Хей, ти, какво се гушиш? Я, стражарино,

в дъската го стегни и после тук ей на̀

сложи го и пази! Не пускай никого

да доближи до него! Дръж камшика си,

удри, ако пристъпи някой!

ВТОРАТА ЖЕНА

Правилно!

Едва не ми го грабна дени никаквец!

МНЕЗИЛОХ

Притане, умолявам те с десницата,

която, в шепа сгъната, пред подкупа

протягаш, окажи ми милост мъничка,

макар че трябва да умра.

ПРИТАНЪТ

Каква е тя?

МНЕЗИЛОХ

Поискай да ме съблече стражаринът

и гол към стълба да ме върже. Иначе,

с повезка и в шафранено, аз, старецът,

ще стана за посмешище на гаргите,

които ще гостя.

ПРИТАНЪТ

Реши Съветът ни

да бъдеш вързан в тези одеяния,

за да личи за всички, че си никаквец!

МНЕЗИЛОХ

Какво ми стори, ти, шафране! Олеле!

И никаква надежда за спасение!

Стражарят го отвежда. Пританът и Втората жена излизат.

ХОР

Ха сега да започваме нашите игри, обичайни у нас за жените

в часовете свещени на тайния култ на двете богини. И Па̀взон

тези обреди тачи и пости през тях

и той често се моли заедно с нас

от година до друга да може все тъй

да прекарва в по-дълги пости.

Ха напред, пристъпвай леко и кръг извивай,

ха сплети ръка в ръка и в ритъма танцов

нека всяка се носи! С чевръсти нозе пристъпвай. Но хорът ще трябва,

докато във кръг се движи, всичко с поглед да следи.

Също тъй

олимпийския божи род

всяка с песен да прославя и да тачи с бесен танц.

Който пък

чака — в този кът свещен —

аз, жената, да злословя за мъжете, — той греши!

Трябва, да,

както си му е редът,

най-напред със кръшна стъпка да започнем кръгов танц.

Прославяй бога звънколирен 44 44 Звънколирен бог е Аполон. Малко по-нататък той е назован и далнострелен по старинна Омирова традиция.

и лъконосната девица,

девствената Артемида.

Поздрав, о далнострелни,

молим, дай ни победа!

И Хера всемогъща,

достойно да възпеем,

която има дял във всички хорове

и пази ключа брачен.

И Хермес, бога на стадата,

и Пан, и нимфите любезни

моля да ни се усмихнат

благо, нека със радост

в тоя танец да участват!

И тъй, започвай с радост

прекрасен двоен танец!

Напред в игра, жени, по обичая ни,

в деня, когато постим!

Но, хоп, ритмично промени посоката!

Извивай песен ясна!

Хайде, сам води ни,

Бакхе, господарю

бръшланоносни! Аз пък

ще те възпявам с буйни песни!

Ти, Дионисе-Бромий,

сине на Зевс и Семела,

бродиш в планинските дебри,

и те пленяват

нимфите с мили песни,

Ѐвие, Ѐвие, боже,

в твоите всенощни танци!

Гръмва наоколо екот

от китеро̀нските 45 45 Китеронски дебри — на планината Китерон, лежаща на границата между атика и Беотия. дебри,

ридове с тъмно листе

в мрачните сенки,

скални долини тътнат.

Около тебе с буйна

шума бръшлян се вие.

(Хорът се оттегля в дъното на сцената.)

Стражарят се връща заедно с Мнезилох , когото, привързан за стълб, носят Фигуранти . Последните го оставят на едно възвишение и се оттеглят.

СТРАЖАРЯТ

Тук може плачеш колкото си искаше.

МНЕЗИЛОХ

Стражарю, моля…

СТРАЖАРЯТ

Няма нужда молиш ме.

МНЕЗИЛОХ

… поотслаби ми клина.

СТРАЖАРЯТ

Туй ще правим го.

МНЕЗИЛОХ

Ох, беден аз! Ти стягаш още повече!

СТРАЖАРЯТ

Ти иска още повеш?

МНЕЗИЛОХ

Оле, олеле!

Дано да пукнеш!

СТРАЖАРЯТ

Мълкай, старец глупаво!

Ще донесъм рогозка, тебе пазим те.

(Излиза.)

МНЕЗИЛОХ

На Еврипид дължа аз тези радости!

(Забелязва в далечината Еврипид, предрешен като Персей.)

Небе! Надежда, Зевсе-избавителю!

Той май не ще ме предаде, загатва ми,

че идвайки в Персеевата фигура,

аз трябва да съм Андромеда. Прочее,

въжетата са тук. Той иде, види се,

да ме спаси. Не би долитнал иначе.