Аристофан - Женският празник

СТРАЖАРЯТ (повдига дрехата на Мнезилох)

Погледвай шлена — малко тебе струва де?

ЕВРИПИД (към Мнезилох)

Девойко, дай ми да допра ръката ти.

Стражарят го възпира.

Ей, ските, всички хора имат слабости,

а моята е тая, че в девойката

се влюбих.

СТРАЖАРЯТ

Тебе не завишдам никакво.

Ако на туй страна обърне задника,

аз няма завист, ако ти надупиш го.

ЕВРИПИД

Защо не даваш да спася девойката,

да паднем с нея в ложето си сватбено?

СТРАЖАРЯТ

Щом искаш много старец да нагъзило,

дъска пробиваш и отзад минаваш го.

ЕВРИПИД

Не, ще разкъсам връзките!

СТРАЖАРЯТ (размахва бича)

Ще биям теб!

ЕВРИПИД

Все пак ще го направя!

СТРАЖАРЯТ

То главата твой

с тоз мечаноша ще ти го отрязваме.

ЕВРИПИД

Какво да сторя? Де да търся доводи?

не, чужда ни е таз природа варварска.

Поднасяй нова мъдрост на невежите!

Напразен труд! Тук трябва машинация,

съобразена с него, да използувам.

(Излиза.)

СТРАЖАРЯТ

Лисица мръсен, искал измаймуни ме!

МНЕЗИЛОХ

Персее, знай, оставяш ме в нещастия!

СТРАЖАРЯТ (към Мнезилох)

Аз вижда още ти шелай да биям теб?

ХОР

Наш обичай е да викаме

в нашия хор хоролюбната

дева Палада, безбрачната.

Нашия град покровителства,

власт има в него единствена,

„Ключница“ тя се нарича.

Яви се ти, която

тираните презираш.

Вика те женският народ.

Хайде, ела и донеси

празниколюбен мир.

Идвайте кротки и благостни,

о господарки, в гората си,

дето на мъж не е дадено

да наблюдава свещените о̀бреди —

с факелен блясък разкрийте ги —

гледка безсмъртна.

Хайде, дохождайте, молим ви,

тачени законодателки.

Ако сте идвали някога

в дните предишни при нашия

зов, и сега появете се

тук, помежду ни!

Стражарят е заспал. Явява се Еврипид , с арфа в ръка; той води със себе си млада Танцьорка и Флейтист .

ЕВРИПИД

Жени, ако желаете за в бъдеще

да сключите със мене мир, настанал е

мигът, от днес нататък да не чуете

от мене лоша дума. Обявявам го.

ХОР

Защо ни даваш тези уверения?

ЕВРИПИД

Човекът, вързан тука, ми е родственик.

Ако ми го дадете, няма никога

да чуете срамотна реч. А иначе

ще кажа, щом се приберат мъжете ви

от похода, с какво се занимавате.

ХОР

Каквото можем ние, знай, съгласни сме.

Но сам ти убеждавай този варварин.

(Посочва Стражаря.)

ЕВРИПИД

Това е моя грижа.

(Към Танцьорката.)

Ти, Сърнето ми,

помни какво приказвахме на идване.

най-първо в танц мини, но поразгърдена.

(Към Флейтиста.)

Ти, Тередоне, я надуй персийската!

Докато Флейтистът свири, а Танцьорката играе, Еврипид се предрешва като бабичка.

СТРАЖАРЯТ (събужда се)

Какво е това шумно? Песни буди ме!

ЕВРИПИД (имитира бабичка)

Това момиче има упражнение,

че ще танцува в някаква компания.

СТРАЖАРЯТ

Да упрашни, да танци, аз не преши му.

Как двиши то като бълха на вълната!

ЕВРИПИД (към Танцьорката)

Добре, свали си дрешката, детето ми,

седни на коленете на стражарина,

опни нозе да те събуя.

СТРАЖАРЯТ

Хубо туй,

седай, седай, то хубо, хубо, мишенце!

Хо, твърдо му гърдишки, също репишки!

Танцьорката, гола, отново подхваща танца си.

ЕВРИПИД (към Флейтиста)

Свири по-бързо! Страх те е от скита, а?

СТРАЖАРЯТ

Красиво задник!

(Към изправения си член.)

Теб ше биям, там стоиш!

Така то! Хубаво държи се пишка ми!

ЕВРИПИД (към Танцьорката)

Добре, вземи си дрешката, че време е

да тръгнем.

СТРАЖАРЯТ (към Танцьорката)

Първо мене не целуваш ли?

ЕВРИПИД

Отлично!

(Към Танцьорката.)

Целуни го!

СТРАЖАРЯТ

Ой, ой, их-их-хих!

Език му сладко като мед атишеско.

(Към Танцьорката.)

Ти с мене спиш!

ЕВРИПИД

Ха сбогом ти, стражарино.

това не е възможно.

СТРАЖАРЯТ

Мошно, бабишко,

услуга туй направиш.

ЕВРИПИД

Драхма даваш ли?

СТРАЖАРЯТ

Тъй, тъй, то дава.

ЕВРИПИД

Хайде, дай паричката!

СТРАЖАРЯТ

Ама аз няма. Дръшай тука шанта ми.

Аз после носи тебе.

(Към Танцьорката.)

Тръгваш, моето.

(Към Еврипид.)

А ти да пази тоя старо,

(посочва Мнезилох)

бабишко.

А как е твое име?

ЕВРИПИД