Джефри Арчър - Синове на съдбата

— А, не — възрази баща му. — Можеш да си Меркуцио само ако Флечър започне да ухажва Даян.

— Не разбирам.

— Питай него. Той ще ти обясни.

Отвори Триша. Беше облечена в екип за тенис.

— Даян у дома ли е? — попита Нат.

— Не, отиде с майка и татко на някакъв прием в Капитолия. Ще се върне след около час. Между другото, аз се казвам Триша. Разговаряхме по телефона. Тъкмо смятах да пийна една кока-кола. Ти искаш ли?

— Брат ти вкъщи ли е?

— Не, на тренировка е.

— Няма да ти откажа.

Триша го заведе в кухнята и му посочи табуретката от другата страна на масата. Без да казва нищо, момчето седна, а тя отвори хладилника. Наведе се да извади две бутилки кола и късата й поличка се вдигна. Нат се втренчи като невидял в белите й гащета.

— Кога според теб ще се приберат? — попита я, докато тя слагаше в чашите кубчета лед.

— Нямам представа, засега, щеш не щеш, ще трябва да се задоволиш с моята компания.

Нат отпи от колата — не знаеше какво да каже, беше му се сторило, че с Даян са се разбрали да ходят на „Да убиеш присмехулник“.

— Не проумявам какво толкова й харесваш — сподели Джими.

— Тя притежава всички качества, които липсват на теб — подсмихна се Флечър. — Умна, красива, забавна и…

— Сигурен ли си, че говориш за сестра ми?

— Ами да. Бива ли да си толкова късоглед!

— Между другото, Даян Култър дойде преди малко с техните. Татко пита дали още искаш да се запознаеш с нея.

— Не изгарям от желание. Тя е изпята песен, преотстъпвам ти я.

— Не, благодаря, не съм опрял до твоите огризки — отсече Джими. — Между другото, казах на татко за „Ромео и Жулиета“ и че се виждам като Меркуцио.

— Само в случай че тръгна със сестрата на Дан Култър, но това семейство вече не ме вълнува.

— Нещо не разбирам.

— Ще ти обясня утре сутринта — обеща Флечър точно когато сестрата на Джими се появи отново, понесла две чаши минерална вода.

Свъси се на брат си и той побърза да се махне. Известно време и двамата с Флечър мълчаха, после Ани попита:

— Искаш ли да ти покажа пленарната зала?

— Искам, разбира се — съгласи се той.

Момичето се обърна и тръгна към изхода, следвано на една крачка разстояние от Флечър.

— Дали не ме лъжат очите? — възкликна Хари Гейтс и се взря в жена си, когато дъщеря му излезе заедно с приятеля на сина му от залата.

— Не, не те лъжат — увери го Марта Гейтс, — но лично аз не се притеснявам особено. Съмнявам се някой от двамата да е в състояние да съблазни другия.

— Сигурен съм, че помниш: това не ме спря да опитам на техните години.

— Политик до мозъка на костите! Поредната случка, която си разкрасил с времето. Ако не греша, не ти, а аз съблазних теб.

Нат тъкмо отпиваше от кока-колата, когато усети върху крака си дланта на Триша. Изчерви се, но дори не опита да се дръпне. Момичето му се усмихна през масата.

— Ако искаш, и ти можеш да сложиш ръка върху бедрото ми.

Нат реши, че ако не го направи, Триша ще го помисли за грубиян, затова се пресегна под масата и я пипна по бедрото.

— Браво на теб! — възкликна тя и отпи от колата. — Сега вече се държиш по-дружелюбно.

Нат си замълча, а Триша плъзна длан нагоре по току-що изгладените му панталони.

— Прави каквото правя и аз — посъветва го тя.

Той премести ръка нагоре по бедрото й, но напипа подгъва на поличката за тенис и спря. Триша се пресегна към чатала му.

— Имаш да догонваш — оповести тя и се зае да разкопчава най-горното копче на панталона му. — Бръкни под полата, де, какво ме пипаш през нея! — добави момичето, явно изобщо не се шегуваше.

Нат пъхна длан под полата й, а тя продължи да разкопчава панталона му. Момчето напипа гащетата й и пак се подвоуми. Не помнеше в списание „Тийнейджър“ да обясняват какво се прави оттук нататък.

— Това е пленарната зала — рече Ани и двамата се взряха от балкона към полумесеца столове, тапицирани със синя кожа.

— Много е красиво! — възкликна Флечър.

— Според татко някой ден и ти ще седиш тук, дори може би ще се издигнеш още повече. — Флечър не отговори, понеже нямаше и представа на какви изпити трябва да се яви човек, за да стане политик. — Чух как казва на мама, че не е срещал по-будно момче от теб.

— Е, нали ги знаеш като какви се славят политиците! — отбеляза Флечър.

— Да, знам, но аз винаги долавям кога татко не е убеден в онова, което казва — тогава се подсмихва, а онзи път изобщо не се усмихваше.

— Той къде седи? — поинтересува се момчето колкото за да смени темата.