Джефри Арчър - Синове на съдбата

— Като председател на парламентарната група на мнозинството седи на третото място на първия ред отляво — обясни Ани и посочи долу, — но по-добре да не ти разказвам всичко, защото знам, че татко изгаря от нетърпение да те разведе из Капитолия.

Той усети как момичето го докосва по ръката.

— Извинявай — рече Флечър и се дръпна, решил, че е станала някаква грешка.

— Я не се занасяй! — възкликна Ани.

Отново го хвана за ръката и този път я задържа.

— Дали да не се върнем на приема? — попита Флечър. — Сигурно вече се чудят къде сме.

— А, не се и съмнявам — каза Ани, но не се помръдна. — Някога целувал ли си се с момиче, Флечър? — попита го тихо.

— Не, не съм — призна си той и се изчерви като домат.

— А искаш ли?

— Да.

— Искаш ли да ме целунеш?

Той кимна, сетне се извърна и видя как Ани затваря очи и издава устни. Провери дали всички врати са затворени, сетне се наведе и целуна момичето лекичко по устата. Ани отвори очи.

— Знаеш ли какво е френска целувка? — попита тя.

— Не — отговори Флечър.

— И аз не знам — призна си чистосърдечно Ани. — Ако разбереш, ще ми кажеш, нали?

— На всяка цена — обеща момчето.

— Ще се кандидатираш ли за председател? — попита Джими.

— Още не съм решил — отвърна Флечър.

— Всички смятат, че ще го направиш.

— Точно там е проблемът.

— Баща ми държи да се кандидатираш.

— А майка ми — не — рече другото момче.

— Защо? — учуди се Джими.

— Според нея в последния клас трябва да се готвя за кандидатстването в Йейлския университет.

— Но ако станеш председател на ученическия съвет, сто на сто ще те приемат. Виж, на мен ще ми бъде доста трудно да вляза.

— Я не се занасяй! Баща ти има дебели връзки — ухили се Флечър.

— А Ани какво мисли? — поинтересува се Джими, без да обръща внимание на последните му думи.

— Каквото и да реша, тя ще ме подкрепи.

— В такъв случай може би аз трябва да стана решаващият фактор.

— В смисъл?

— Ако искаш да спечелиш, трябва да ме назначиш за шеф на предизборния щаб.

— О, тогава със сигурност шансовете ми ще скочат главоломно — прихна другото момче. Джими грабна една от възглавниците по канапето и я метна по него. — Всъщност ако наистина искаш да скрепиш победата ми, си предложи услугите на най-големия му съперник и оглави неговия предизборен щаб — допълни Флечър и хвана във въздуха възглавницата.

Лудориите им бяха прекъснати от бащата на Джими, който влезе при тях в стаята.

— Може ли за малко, Флечър?

— Разбира се, господине.

— Ела да си поприказваме в кабинета.

Флечър веднага стана и последва сенатора, който излезе от стаята. Погледна назад към Джими, той обаче само сви рамене. Флечър се притесни дали не е направил нещо.

— Седни, де — покани го Хари Гейтс и се разположи зад писалището. Помълча, помълча и добави: — Направи ми една услуга, Флечър.

— На ваше разположение съм, драги ми господине. Направо не знам как да ви се отплатя за всичко, което сте сторили за мен.

— Изпълни онова, за което се бяхме споразумели — отбеляза сенаторът. — От три години Джими е сред първенците на випуска, но ако не беше ти, и досега щеше да е сред двойкаджиите.

— Много мило от ваша страна, но…

— Такава е голата истина. Сега единственото, което искам, е синът ми да влезе в Йейлския университет.

— То и аз не съм много сигурен, че ще вляза, не знам как бих могъл да помогна на Джими.

Сенаторът не му обърна внимание.

— Политически пазарлъци, момчето ми.

— Не ви разбрах, господине.

— Ако оглавиш ученическия комитет, в което не се и съмнявам, първото, което трябва да направиш, е да посочиш свой заместник. — Флечър кимна. — А това със сигурност ще наклони везните, когато приемната комисия в Университета в Йейл решава кого да одобри за последните няколко места.

— Убедихте ме, поне при мен наклонихте везните.

— Благодаря ти, Флечър. Признателен съм ти, но не споменавай пред Джими какво сме си говорили.

Веднага щом се събуди на другата сутрин, Флечър отиде в съседната стая и приседна в края на леглото на своя приятел.

— Дано имаш основателна причина да ме будиш — рече момчето. — Тъкмо сънувах Дейзи Холингсуърт.

— Гладна кокошка просо сънува — засмя се Флечър. — Половината отбор по американски футбол е хлътнал до уши по нея.

— Та защо ме будиш?

— Реших да се кандидатирам за председател на ученическия съвет и не ми трябва шеф на предизборния щаб, който се излежава до обяд.