Джефри Арчър - Синове на съдбата

— Баща ми ли те убеди?

— Косвено. — Той замълча. — Кой според теб ще ми бъде основен съперник?

— Стив Роджърс — отвърна без колебание другото момче.

— Защо точно Стив?

— Защото се прави на голям отворко. Ще предложат него, само и само председател да не става прилежният зубрач. Нещо от сорта на Кенеди срещу Стивънсън.

— Нямах представа, че знаеш значението на думата „прилежен“.

— Без майтап, Флечър — рече Джими, после се претърколи и стана от леглото. — Ако искаш да победиш Роджърс, бъди готов на всичко, ще те изправят пред всякакви предизвикателства. Според мен трябва да започнем със закуска с баща ми — в началото на всяка избирателна кампания той задължително свиква своите помощници на закуска.

— Нима някой ще дръзне да ти се противопостави? — попита Даян Култър.

— Който и да ми се противопостави, ще го победя.

— А Нат Картрайт?

— От него не ме е страх, всички знаят, че е любимецът на директора и ако го изберат, ще му играе по гайдата. Така поне твърдят моите привърженици.

— Да не забравяме и как постъпи със сестра ми.

— Мислех, че е хвърлил око на теб. Не съм и подозирал, че познава Триша.

— Когато е дошъл да ме търси у нас, я е видял за пръв път, това обаче не му е попречило да й се нахвърли.

— Някой друг знае ли?

— Да, брат ми Дан. Заварил го в кухнята точно когато бъркал под полата на сестра ми. Триша се оплакала, че не е успяла да го спре.

— Виж ти! — Елиот замълча. — Как мислиш, брат ти ще ме подкрепи ли за председател на ученическия съвет?

— Да, но той надали ще ти помогне особено, все пак е в Принстън.

— Ще ми помогне, ще ми помогне, и още как! — възкликна Елиот. — Като начало…

— Кой е основният ми съперник? — поинтересува се Нат.

— Че кой друг освен Ралф Елиот! — възкликна Том. — Агитира за себе си още от началото на миналия срок.

— Но по правилник това е забранено.

— На Елиот не му пука за правилника и понеже знае, че теб те харесват много повече, няма да се спре пред нищо, за да те злепостави.

— Аз не участвам в такива мръсни игри…

— Значи трябва да приложим подхода на Кенеди.

— И какъв е той?

— Трябва да започнеш кампанията, като поканиш Елиот на дебати.

— Той няма да приеме за нищо на света.

— Значи ще спечелиш при всички положения. Ако Елиот се съгласи, ще го направиш за смях. Ако пък откаже, ще започнем да тръбим, че се е уплашил.

— И как да го поканя на дебати?

— Ще му пратиш писмо, копие от което ще залепиш на дъската за обяви.

— Да де, но не мога да го направя без разрешение от директора.

— Докато махнат писмото от дъската, повечето ученици ще са го прочели, а който не е успял, ще тръгне да разпитва какво е пишело в него.

— Дотогава обаче ще са ме отстранили от изборите.

— Няма такава опасност, директорът не иска да спечели Елиот.

— Загубих първата си кампания — заяви сенатор Гейтс, след като научи новината за Флечър, — затова трябва да се постараем да не повтаряш същите грешки. Като начало кой ръководи предизборния ти щаб?

— Как кой! Джими, разбира се.

— Никога не казвай „разбира се“, просто избери човек, за когото, дори и да не сте първи приятели, си сигурен, че ще свърши работа.

— Убеден съм, че Джими ще се справи — отсече Флечър.

— Добре тогава. Ти, Джими, изобщо няма да помогнеш на кандидата — Флечър за пръв път си даде сметка, че именно той е този „кандидат“, — ако не си откровен и искрен с него, колкото и неприятно да е това. — Джими кимна. — Кой е основният ти съперник?

— Стив Роджърс.

— Какво знаем за него?

— Симпатяга е, но ей тук няма почти нищо — показа Джими главата си.

— Освен миловидно личице — намеси се и Флечър.

— Ако не ме лъже паметта, миналия сезон се представи доста добре на мачовете по американски футбол — добави сенаторът. — След като уточнихме кой е неприятелят, дайте да видим кои са ни приятелите. Първо, трябва да подберете кръг приближени — шест, най-много осем души. Те трябва да притежават само две качества: да са дейни и верни — ще бъде от полза и ако имат ум в главата си. Колко продължава кампанията?

— Само осем-девет дни. Занятията започват в понеделник в девет часа, а гласуването е във вторник сутринта следващата седмица.

— Ще я изчисляваме не в седмици, а в часове: сто деветдесет и два, защото всеки час е важен.

Джими започна да си води бележки.

— И така, кой има право на глас? — беше следващият въпрос на сенатора.