Елизабет Адлър - Сега или никога

Звънецът над вратата подръпна и тя се появи. Огледа се с леко повдигнати вежди, сякаш се чудеше какво, по дяволите, търси тук. Той тръгна към нея с усмивка. Мал никога нямаше да се промени.

— Здравей — посрещна я и протегна ръка.

— Здравей. — Тя стисна ръката му.

Той я огледа. Беше облечена в синя риза, джинси и черно кожено яке.

— Оппа — възкликна с усмивка.

— Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях. Така ми се струва.

Очите им се срещнаха и те останаха сами сред задименото заведение.

— Добре ли си? — попита я.

Тя кимна и русата й коса се разлюля, а водните капки заблестяха по нея.

— Насам, мадам.

Той я поведе към ъгловото сепаре, като все още държеше ръката й.

— Нашата маса — промълви тя.

— Дорис ти с донесла цвете.

Той и показа маргаритката и тя се усмихна.

— Дорис е симпатяга.

— Солта на земята — съгласи се той.

— Знам, че имаш слабост към сервитьорките. — Тя се сети за Джили. — И към телевизионни детективи.

Той я наблюдаваше как сяда с леки, елегантни движения, които му напомниха как изглеждаше с онази по-разголена рокля на празненството на майка му.

Скуийз се показа изпод масата. Седна на задните си крака и загледа предано Мал.

— Здравей, Скуийз — каза тя и взе лапата му. — Как е моето момче?

— Обичай ме, обичай кучето ми — въздъхна Хари.

— Ще ти се.

Тя му се усмихна шеговито и той въздъхна отново.

— Знаеш ли, Малоун? Ти въобще не се променяш.

Дорис тръгна към тях. Избърса ръка в престилката си и я протегна.

— Здравей, Мал, как си? — поздрави тя сияеща. — Стипцата ще ти купи ли днес шампанско, или както обикновено?

— Предполагам, че както обикновено — въздъхна Мал. — Как си, Дорис?

— Не мога да се оплача. — Дорис оправи косата си и я погледна искрено. — Искам да ти кажа, че си много смела жена, щом направи това. Да се покажеш и да кажеш всичко това. Ти помогна да заловят бостънския убиец. Ние, жените, трябва да се държим една за друга, както казах и преди.

— Благодаря, Дорис.

Мал се изчерви от похвалата и Хари я изгледа, удивен, че все още е толкова срамежлива и се изчервява.

— Просто трябваше да го направя — призна тя и Дорис я потупа одобрително по рамото.

— Бирите са от мен — извика им през рамо, докато се отдалечаваше. Те се спогледаха.

— Готова ли си за празненството на Ванеса тази вечер? — попита той.

— Разбира се — кимна тя. — Не бих го пропуснала. Защото отново ще танцуваме теб.

Той се усмихна и прокара пръсти през косата си.

— Малко пламенна салса, а?

Тя поклати рамене и се разсмя.

— Нямам търпение.

— Видя ли медала на Скуийз? — попита Дорис, когато се върна с бирите.

Беше толкова горда, сякаш той беше нейно куче.

— Медал? — Мал изгледа изненадано Хари.

— Шефът му даде Кучешки медал на честта. Той не отговаря съвсем на изискванията, защото не е полицейско куче, но всички решиха, че си го е заслужил.

Скуийз отново се измъкна изпод масата. Той вдигна лапа и се загледа обичливо в Дорис.

— Трябва да го научиш на някой нов трик — въздъхна тя. — Този става малко досаден.

Тя забърза към бара. Хари прошепна на Мал:

— Само чакай.

Тя се върна след миг с нова порция пържола. Хари въздъхна престорено и Дорис измърмори отбранително:

— Е, ще стане дебел? И какво от това?

— Заслужил си го е — съгласи се Мал. — Освен това е по-забавно от медала дори. Благодаря, Дорис.

— Искаш ли да поръчам и за теб?

Хари повдигна въпросително тъмните си вежди.

— Разбира се, обичам изненадите.

Тя скръсти ръце, готова за предизвикателството.

— Две пържоли, пържени картофи и всички гарнитури, ако обичаш, Дорис. — Той изгледа Мал усмихнато. — Както каза дамата, щом не можеш да ги победиш, присъедини се към тях.

Дорис отиде да изпълни поръчката. Мал отпи от бирата. Загледа се в Хари. Гъстата му тъмна коса вече израстваше върху белега, синьо-черна брада беше набола по лицето му. Беше толкова близо до него, че виждаше мъничките тъмни точици в ясните му сиви очи. Той беше най-хубавото нещо в живота й.

— Е? Сега, когато всичко свърши, ние какво ще правим? — попита той спокойно.

Тя повдигна вежди изненадано.

— Това друг детектив Джордан ли е?

— Старият, но с повече разум в главата.

Тя го изгледа колебливо и той каза:

— Смяташ ли, че ще се караме, Малъри Малоун?

— Бих предпочела да ме наричаш просто Мал — уточни тя.

Той завъртя очи раздразнено.

— Добре, Мал. Вече караме ли се?

— Ти се караш — изгледа го тя.