Елизабет Адлър - Сега или никога

По-късно се премести в Сан Франциско, после за кратко в Лос Анджелис и в различни големи градове с университети, където имаше много момичета. Най-накрая се установи в Бостън.

Той коленичи пред нея с вкопчени една в друга ръце. Кръвта все още се процеждаше от раната на врата му.

— Свърших, майко — докладва тихо.

Лежеше пред аквариума. Извади окървавения нож от джоба си и го избърса педантично. Обърна ръцете си с дланите нагоре и дълго време се взира в тях. После прокара острието първо по едната китка, после по другата. Съвършеният патолог до самия край.

Повдигна окървавените си ръце и й ги показа.

— Аз го направих, майко — изкрещя гой. — Аз го направих.

Колене го му се подгъваха. Строполи се на пода. Лежеше по гръб и гледаше как кръвта му изтича заедно с живота му — нещо, което беше наблюдавал толкова пъти с жертвите си. Той завъртя бавно глава, за да я вижда. Омразата напираше навън, заедно с кръвта.

— Кучка — изхриптя злобно.

Хари би искал да кара сега „Ягуара“ си. Сирените на „Форда“ виеха, докато той си пробиваше път през натовареното движение. Не спираше на червения светофар, но въпреки това му се струваше, че не кара достатъчно бързо. Опитваше се да не мисли сега за Мал и да съсредоточи енергията си върху Блейк. Мал беше добре. Не му се искаше да мисли какво би направил с Блейк, ако той я беше убил, но то съвсем нямаше да изглежда добре.

Гумите на „Форда“ изсвистяха, когато зави рязко наляво по добре поддържаната улица. Полицейските коли го следваха шумно. Стреснати съседи започнаха да светват лампите в домовете си, за да видят какво става. Но домът на доктор Бил Блейк беше тъмен и притихнал.

— Ето, тук е, Росети.

Хари отвори рязко вратата на автомобила и извади пистолета си. Той прилягаше в дланта му като ръкавица, гладък и смъртоносен. Като се придържаше в сенките, той се приближаваше до къщата, а Росети го следваше. Униформените полицаи се изсипаха от патрулните коли, застанаха на едно коляно и сложиха на рамо оръжието си, като се прицелваха във вратите и прозорците.

Светнаха светлини и ги насочиха към добре поддържаната къща на Блейк. Надолу по улицата полицаите удържаха настрани увеличаващата се група съседи. Като притискаха халатите около себе си, те гледаха с удивление драмата, която се разиграваше на тихата им, уважавана улица.

Пътищата за и от Бостън бяха блокирани, патрулните коли провеждаха внимателно наблюдение. Хари не знаеше дали Блейк е тук, но не можеше да рискува.

Той взе микрофона и кресна:

— Доктор Блейк, обкръжен сте. Отворете вратата и излезте с вдигнати ръце. Във ваш интерес е да се подчините.

От къщата се носеше осезаема тишина. Над тях мина самолет, звездите проблясваха по ясното небе.

— Блейк, даваме ти последна възможност — предупреди Хари в микрофона.

Полицаите се приближиха. Някои се бяха разположили на покрива на отсрещната къща, други бяха зад къщата.

Тишината щипеше ушите. Хари погледна Росети и повдигна рамене.

— Залагам стотачка, че е вътре.

— Да влизаме тогава — подкани Росети.

Хари даде сигнала и изстрелите отекнаха, а прозорците на горния етаж издрънчаха. Пак не се случи нищо. Хари простреля ключалката, но вратата не се отвори.

— Проклетите ключалки са достатъчни за цяла крепост — промърмори Росети, като се бореше с тях.

Заобиколиха бегом къщата, като се придържаха близо до нея. Росети счупи един прозорец, после се прилепи до стената и се заслуша. Тишината беше пълна и Хари чуваше дори собствения си пулс. Той доразби прозореца и двамата с Росети се прехвърлиха през перваза.

Прожекторите изпълниха кухнята със сюрреалистично сияние.

Вратата на хладилника беше отворена, а на масата имаше почти празна бутилка водка. Дори от такова разстояние Хари виждаше кръвта, размазана по белите плочки. Той погледна надолу и проследи петната, които продължаваха към коридора. Хари погледна Росети и му кимна.

Униформените полицаи се появиха зад тях и се прилепиха до стената. Трима застанаха на колене и насочиха оръжията си към тъмния горен етаж.

Хари си припомни последните думи на Самър Янг и стисна устни. Повдигаше му се, щом се сетеше как изглеждаше хубавата Сузи Уокър, когато я откриха, и как доктор Блейк я кълцаше на масата за аутопсия, тананикайки си весела мелодийка. Замисли се за ужасните неща, които Блейк беше сторил на Мал и които тя не беше успяла да преодолее. Трепереше от желание да се докопа до Блейк.

Той тичаше нагоре, като вземаше стъпалата по две наведнъж, а Росети го следваше. Когато стигнаха на горната площадка, се огледаха. Коридорът беше пуст, вратите — затворени и всичко тънеше в мрак. Росети побутна Хари и му показа слабата зеленикава светлина, която се процеждаше под една от вратите.