Елизабет Адлър - Сега или никога

Пред вратата на специалната стая той падна на колене. Дишаше тежко. Кръвта течеше от раната на врата му и цапаше килима, но това вече не го интересуваше. Той порови под ризата си за ключа и задраска по вратата, като се опитваше да улучи ключалката. За да завърти ключа, трябваше да употреби цялата си сила.

Стаята беше потънала в сумрак, с изключение на приглушената зеленикава светлина, идваща от големия аквариум до стената. Той вече лазеше по колене, като се приближаваше болезнено към светещия морскозелен съд. Течността бълбукаше леко, успокоително, а от водата сякаш идваше някакво сияние.

Най-после стигна дотам. Повдигна се на колене и вдигна ръце умолително.

— У дома съм, майко — изрече накъсано той. — Върнах се у дома точно както ти обещах.

Жената, която се въртеше бавно в прозрачната, морскозелена течност, не можеше да му отговори, защото устата й беше зашита. Не можеше да го види, защото клепачите й бяха зашити. Не можеше да го кърми повече, защото зърната й бяха отрязани. И от много години беше мъртва.

Месестото й тяло беше в същото идеално състояние, както в деня, когато я балсамира, а зашитите й устни сякаш се усмихваха така, както не се бяха усмихвали, докато беше жива.

Той си знаеше, че един ден ще спре злобните й приказки, веднъж и завинаги. Това беше една от причините за решението му да стане лекар. Лекарите можеха да се измъкват от положения, от които беше невъзможно за останалите. Те имаха достъп до отрови и наркотици, те решаваха каква е причината за смъртта и подписваха смъртния акт, без да им се задават въпроси.

Когато научи за патологията, имаше чувството, че е получил подарък. Като патолог, той знаеше точно какво да направи с едно мъртво тяло.

Уби я един слънчев летен ден, край мрачно езерце в щата Вашингтон. Тя не се чувстваше добре и той й каза, че ще я изведе на разходка. Даваше й малки количества арсеник в портокаловия й сок — не толкова, че да я убие, но достатъчно, за да я накара да се оплаква на съседите, че е болна.

Седяха на брега и гледаха езерото. Той слушаше обичайните й оплаквания от него.

— Бог знае, че си един доктор… — нареждаше тя раздразнено. — Не можеш да излекуваш дори майка си. Още като момче не те биваше за нищо, а сега си още по-зле. Дори не си мъж.

Той не се замисли. Погледът и сърцето му бяха ледени, като се обърна и я удари по врата. Очите й се ококориха изненадано, преди да изпадне в безсъзнание. Той я извлече от колата, разкъса роклята й и започна да я налага, навел глава като боксьор. Гневен удар след гневен удар. Седна назад, за да си поеме дъх, после падна върху нея и започна да я хапе и да я дере. После я изнасили. Но нищо не се получи. Тя беше права. Той не ставаше за нищо.

Подлудял от гняв и унижение, той взе скалпела и преряза китката й. Яркочервената й кръв бликна и той усети как възбудата нараства в него. Сграбчи другата й китка и плъзна ножа по нея. Докато тя умираше, соковете му избликнаха заедно с нейната кръв.

Той се разтрепери от вълнение, от чист възторг пред случилото се. Вече беше човекът, който контролира нещата.

След това всяка нощ й благодареше, че най-после му е посочила пътя.

Сложи я в торбата за трупове, която беше взел със себе си, дръпна ципа и я отнесе в багажника на собствения й бял „Линкълн континентал“. Докато караше към къщи, пусна радиото и си затананика доволно концерта за цигулка от Брамс.

Когато влезе в гаража и вратите се затвориха след него, той отвори багажника, повдигна я и я отнесе в кухнята. Нямаше кръв и мръсотии, всичко беше в торбата за трупове. Инструментите му стояха в гаража, заедно с течностите за балсамиране и съдовете за съхранение. Покри пода с мушама, сложи си гумени ръкавици и започна.

Няколко дни по-късно той каза на малкото приятели на майка си и на съседите, че е получила удар и е починала в съня си. Обясни им, че винаги е искала да бъде кремирана и да няма погребение. Онези, които искаха да си спомнят за нея, можеха да направят някакво дарение по свой избор.

Няколко седмици по-късно разпространи, че са му предложили работа извън щата. Обяви къщата за продажба и се сбогува. После сложи балсамираното й тяло в багажника заедно с останалия багаж и отпътува за Чикаго.

С полученото от продажбата на къщата й си купи хубав дом на Блумингтън хилс. Когато се нанесе, й отреди отделна стая, точно както по-рано, и й направи аквариум, за да може да я вижда, когато има нужда от това. Доставяше му огромно удоволствие да я гледа как се върти бавно в консервиращата течност и му се усмихва беззвучно, докато той й разказва за своите момичета.