Дъглас Адамс - Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

Гондолата подскочи. Бяха стигнали до кея.

— запя роботът гондолиер веднага щом Нети слезе от гондолата.

— Благодаря! — рече Нети.

— пееше роботът.

Нети си сложи преводочилата и веднага забеляза табелата: ВХОД РАЗРЕШЕН САМО ЗА ЕКИПАЖА И ПЕРСОНАЛА. Тя тръгна нататък, накъдето сочеше стрелката — по коридор от неръждаема стомана към чифт светещи сини врати.

Докато се приближаваше, не долови никакъв шум от двигатели — освен ако далечното шумолене на листа не беше точно това… или пък беше прибой, разбиващ се о далечен бряг? През тялото й премина тръпка, но тя бързо осъзна, че е просто заради студа. В кораба наистина ставаше все по-студено. И дали само така й се струваше, или наистина дишаше по-трудно?

Пред светещата синя врата Нети размаха кредитната си карта и изкомандва с тон, който използваше за първи път в живота си:

— Специална заповед от Митническото и акцизното управление! Отворете!

Двигателният отсек толкова много приличаше на онова, което можете да видите по научнофантастичните филми, че Нети веднага позна къде точно се намира. Само дето каква беше тая черна-пречерна чернилка зад онова дебело стъкло? Там навън като че ли нямаше нищо, ала въпреки това всички жици и така нататък сякаш бяха свързани с него.

Нети потърси интеркома. Идеята й беше съвсем проста: щом не можеха да се доберат до мостика и лично да поговорят с капитана, тогава тя щеше да му се обади от Двигателния отсек. Все трябваше да има някаква свръзка между мостика и машинното.

В ъгъла стоеше малко шкафче. Нети отвори вратичката и видя там два бутона. На единия пишеше БОМБЕН МОНИТОР, а на другия: ЗА ЗАДЕЙСТВАНЕ — НАТИСНИ. Тялото й се обля от внезапна студена вълна — по-студена дори и от температурата в кораба в момента.

— Бомба?!

Бомба ли имаше на борда? Нети натисна копчето, на което пишеше БОМБЕН МОНИТОР. Един любезен глас заговори:

— Благодарим ви за вашето запитване относно Мегабум! 8D-96 с пълна мощност — „Бомбата, с която ще се гордеете“ — на компанията „Мегабум!“, инсталирана за ваше удобство на този кораб. Удоволствие е за мен да ви информирам, че в момента Мегабум! не е активирана. Благодарим ви за проявения интерес към бомбите.

— Успокоително все пак — промърмори Нети. — А сега къде е интеркомът?

Това, което се случи после, бе пълна мъгла. Нети със сигурност нямаше никакъв спомен. Спомняше си, че се изкачи по стълбата до прозореца от армирано стъкло. Спомняше си, че й ставаше все по-студено и дишаше все по-трудно, а после усети как някаква сила я сграбчва… и я дърпа от стълбата… — сила, толкова могъща, че й се стори, че я засмуква черна дупка или кой знае какво… — и усети как полита хоризонтално от стълбата към онова зад армирания прозорец — каквото и да беше то… а после осъзна, че пада, върти се в мрака и се бори за живота си.

Дан и Люси имаха неприятности.

И двамата се бяха сдобили с ваучери и бяха успели да изкрънкат от рецепциобота да ги прехвърли във Втора класа, но по-засуканите преговори за прехвърляне в Първа класа като че ли се оказваха забележително мъчително преживяване.

— Нямате кредитни карти. Не сте членове на клуб „Шейсет милиона мили“ 4 4 Една миля е равна на 1,609 км; така името на клуба може да се разчете като „Деветдесет и шест милиона и петдесет и четири хиляди километра“. Б.пр. . Дори не сте регистрирани като редовно пътуващи! Целият този спор е безсмислен. Ще видите, че всичко, което предлагаме във Втора класа на борда на кораба, напълно удовлетворява вашите изисквания.

„Как така някакъв си робот може да бъде толкова невероятен, непростим нахал?!“ — чудеше се Дан.

— Дан! — рече Люси. — Само си хабим дъха… всъщност въобразявам ли си, или тук вече се диша по-трудно?

Дан подуши въздуха. Люси беше права. Освен това, ставаше и все по-студено.

— Исусе! — измърмори той.

— Въздухът и температурите са нормални — съобщи един портобот.

— Дрън-дрън! — тросна му се Люси. — Става все по-студено и по-трудно да се диша!

— Уверявам ви, че подаването на въздух и температурата са нагласени на максимум комфорт за Супергалактическа пътническа класа — рече портоботът.

— Да не се опитваш да ни кажеш, че за различните класи и снабдяването с въздух е различно! — възкликна Дан.

— Обикновено не, сър, не! — отговори портоботът. — Но ако в Първа и Втора класа няма пътници, кислородът и топлината естествено се снижават до изискванията за комфорт на пътниците от Супергалактическа пътническа класа.