Дъглас Адамс - Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

— Ох, хайде стига! — възкликна Дан. — Случаят е спешен!

— Ей там! — посочи Нети. Току-що си беше сложила преводочилата и сега можеше да прочете табелата „Оттук нататък — само за пътници първа класа“ — на вратата в дъното на фоайето.

— Хитро! — възкликна Дан, когато Нети му обясни как е разбрала откъде трябва да минат.

— АААааа! — каза Люси. — Съжалявам! Не исках да пищя! Просто онзи робот се движеше толкова бързо! — Така си беше: в мига, в който Дан, Нети и Люси пристъпиха към Входа за Първа класа, Портоботът ги задмина и им прегради пътя.

— Дълбоко съжалявам, сър, мадам и нещо си там…

— Престани да ме наричаш „нещо си там“! — възмути се Нети.

— Оттук нататък достъпът за пътниците от супергалактическата класа е забранен. А сега, ако бъдете така любезни да се върнете в собствения си отсек…

— Разкарай се от пътя, Джийвс! — тросна се Дан и бутна робота настрани.

— Сър ще намери вратата запечатана — изсумтя Портоботът, — а ако не се върнете в собствените си каюти, ще бъда принуден да повикам охраната на кораба. Зайците им са много зли.

Дан и Люси вече дърпаха и блъскаха вратата на Първа класа, но очевидно упражнението нямаше никакъв смисъл.

— Няма начин да няма начин — рече Нети. Нещо в тона й накара Дан и Люси да се успокоят и да се върнат към рационалното мислене.

— Добре! — рече Дан. — Нека аз да се оправя с това. В крайна сметка, пътуванията са — или бяха — моят занаят. Тук си имаме работа с най-обичайния проблем, известен на пътниците по целия свят. Как можем да получим безплатно повишение?

Портоботът млъкна.

— Ха! — Дан веднага разпозна реакцията: дебелашка тъпа наглост. — Ако веднага не ни кажеш как можем да бъдем прехвърлени в по-висока класа безплатно, ще докладвам за тебе на Асоциацията по пътуванията. — Блъф беше, но досега бе помагал много пъти.

— В това не мога да ви помогна, СЪР — презрението в гласа на робота беше толкова осезаемо, че да ти настръхне козината. — Ще трябва да си поговорите с рецепциобота — и той посочи настолната лампа, с която преди разговаряше Нети.

— Хъ! — изсумтя Нети. — Тая машина върши работа толкова, колкото и бална рокля без презрамки при голямо ускорение!

Но Дан вече беше притичал до рецепциобота и сега се готвеше героично да се самоунижи.

— Виж сега — започна той. — Сбъркали са и са ни настанили в погрешни стаи. Това — както очаквам, че се досещате — е Глория Станли, актрисата — Дан посочи Нети, която веднага го хвана накъде бие и прилежно метна изкусителен поглед на рецепциобота. — Аз съм менажерът й, а младата дама е неин адвокат. — Люси наистина го докарваше на вид в костюма си със строга кройка на ситни райета. — Трябваше да ни дадат билети за първа класа, но нашият агент по пътуването оплескал резервациите. Можете ли да ни прехвърлите незабавно?

Рецепциоботът си вдигна абажура или главата и се втренчи право в Дан с двете си лампи: Като че му беше неудобно, но запази самообладание.

— А за коя агенция става дума? — попита той.

— Топ Тен Травел — Дан вече беше навлязъл в ролята.

Рецепциоботът примига няколко пъти, сякаш преглеждаше файлове нейде в базата данни. После се чу нещо като „бинг!“ и роботът чукна с пръст по масата.

— Нямам данни за подобна агенция в Галактиката.

— Уверявам ви, че тя съществува — отвърна Дан. — Е, поне до тази сутрин СЪЩЕСТВУВАШЕ.

— Вижте, трябва да ни прехвърлят в първа класа — реши и Люси да се намеси.

— О, разбира се, мадам — Рецепциоботът бе започнал да се държи с нагла любезност. — И за сметка на кого?

— Майем, Бадер и Лист — отвърна Люси. Така се казваше нейната кантора.

— Нямаме данни за такава фирма — рече рецепциоботът.

— Дори не проверихте в базата данни! — възмути се Люси.

Рецепциоботът примига два-три пъти и пак се чу „бинг!“. После се наведе напред.

— Мога да ви прехвърля само ако заплатите разликата в аванс.

— Колко? — Дан чувстваше, че тука теренът беше хлъзгав.

— Седемдесет милиона пистри или два феда. Не приемаме в брой, можете да платите само с Галактическа златна кредитна карта.

— Според мен вие не оценявате достатъчно коя точно е Глория Стенли… — смени Дан тактиката.

— О, зарежи — смънка Нети. Мразеше такива работи.

— Вижте — подхвана Люси с най-добрия си адвокатски помирителен тон — Трябва да има някакъв начин да организирате преместването ни. Ние сме ценни клиенти.

Рецепциоботът направи бърза проверка, този път на екранче, вградено в бюрото.