Дъглас Адамс - Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)

Срещу леглото имаше телевизор, по който като че единственото забавление, което предлагаха, беше снежна буря. Нети хвана дистанционното, насочи го към телевизора и започна да натиска копчетата. От пода се подаде барче; един чистачобот се измъкна от гардероба, забърса невидима прашинка, изскърца „Благодаря, че обичате чистата околна среда“ и пак изчезна от погледа й; вратата се отвори, лампите започнаха да святкат и загаснат; но телевизорът отказваше да дава каквато и да било програма освен снежната буря.

— А! Здрасти! Радвам се, че си си намерила Личната Електронна Джаджа. Моля те, носи си я през цялото време, тъй като чрез нея се свързваш със Звездния кораб Титаник! Добре дошла на борда. — Нети проумя, че очевидно това, което й говореше, беше стандартният лампион в ъгъла на каютата. Тя инстинктивно придърпа чаршафите, за да покрие гърдите си.

— Лелееее! Хич не те обвинявам, че гледаш да пазиш тия сладуранчета само за себе си!

— Бихте ли се обърнали, докато се облека! — тросна се Нети. Лампионът послушно се обърна. От другата страна беше досущ същият.

— Бихте ли се махнали, моля? — рече тя.

— Ей! Ама т’ва ще е супер! И без това ми е дошло ей-дотука да вися в тая каюта! — и стандартният лампион чинно заситни към вратата. — О, между другото — рече той нехайно — аз съм твоят Слугобот. Ако искаш нещо, просто се обади, аз ще съм наблизо. Уха! Страхотно е да смениш малко пейзажа! — и затвори вратата.

— Убедена съм, че не е редно този робот да се държи така — си рече Нети, навлече дрешките си и огледа нещото, което бе сбъркала с дистанционно. На него имаше най-различни копчета. Върху едното беше изрисуван слугоботът. Тя го натисна, вратата се отвори и Слугоботът надникна вътре.

— Мале, мале, мале! Страшна си с тая тениска! — възкликна той.

— Бихте ли се въздържали от лични забележки, моля! — навъси се Нети.

— Ей! Не съм искал да те обидя бе, такова! — Слугоботът като че наистина се засегна дълбоко. — С какво мога да ти бъда полезен?

— Първо, искам да се срещна с колегите ми. Второ, вероятно бихме искали да разберем как може да напуснем този кораб.

— А стига бе! — Слугоботът щракна с металните си пръсти: дзъннн! — Искаш да кажеш, че тука има и още такива суперпарчета като тебе?

— Държите се по най-невъзпитан начин за андроид! — Нети знаеше как да се обърне към един робот. — Ако обичате, бихте ли си държали личното мнение за себе си? Иначе ще се оплача — разбирате за какво ви говоря.

Слугоботът замръзна на място.

— Ей, виж сега — аз съм истински бот с „презаписана личност“. Такъв си ми е характерът!

— Е, на мен твоят характер обаче не ми харесва. И щом си тук, за да ми слугуваш, просто веднага престани!

Роботът се нацупи ужасно.

— Добре! Айде стига толкова.

— Знаеш ли къде са приятелите ми?

— В съседните стаи? — предположи слугоботът. Само след секунда Нети изхвърча от кабината. На всяка врата по тесния коридор, който завиваше и се губеше от поглед, имаше надпис.

— Какво означава това? — попита тя. В отговор роботът измъкна чифт очила и й ги подаде. Тя се поколеба, после ги сложи.

— Преводочила — обясни с нещастен тон Слугоботът.

Сега Нети забеляза, че на всяка врата беше изписано име. „Хиацинт“, „Жасмин“, „Делфиниум“ и тъй нататък.

— Ама че кич — измърмори тя и задумка по „Карфиол“. След около дузина напразни опити с най-разнообразна флора тя се обърна към Слугобота, който мълчаливо ситнеше подире й с прибрани зад гърба ръце.

— Виж какво! Знаеш ли или не знаеш къде са приятелите ми?

— Не знам — отвърна слугоботът.

— Знаеш ли или не знаеш как да ги намеря? — Нети построи въпроса си много внимателно.

Слугоботът мисли, мисли и накрая рече:

— Знам.

— Тогава ми кажи!

— Списъкът с гостите — обясни роботът.

— И къде е той?

— Рецепциоботът — Преддверието — на етажа за качване — изрецитира ботът.

— Не може ли просто да позвъня от стаята си?

— Не, от апартаментите в супергалактическа пътническа класа не може.

— Тогава ме заведи до Преддверието — рече Нети.

— Ах! — възкликна Слугоботът. — Боя се, че не мога да напусна тази палуба, но ако отидеш до асансьорите, Пиколоботът ще се погрижи всичките ти изисквания за вертикална транспортация да бъдат удовлетворени, а после Портобот ще те заведе до Преддверието.

Нети въздъхна. Вече беше разбрала, че Супергалактическата класа надали притежава светски блясък.

Люси се свести и чу силно думкане. Надигна се и огледа непознатата стая. Беше мъничка, тясна, а в ъгъла стърчеше отвратителен лампион. Телевизорът не работеше както трябва, а цветовете биеха на противно розово. Изотдолу идваше непрекъснато стържещ шум, пък и това проклето думкане по… както се досещаше, вратата.