Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

Хуан продължаваше да мърмори недоволно зад гърба му, докато заедно с другите се озова в преддверието и видя вратата.

— Jesuscristo! 8 8 „Иисусе Христе!“ (исп.). — Б. пр. — възкликна.

Хил си позволи да се усмихне. Вратата в стената говореше за древни времена и скрити съкровища. Металните щанги блестяха на светлината на натриевата лампа. Върху сребристия метал ясно се виждаха надписите и разпятието.

— Хайде, че не разполагаме с цяла нощ! — отсече Гилермо.

Знаеха какво трябва да се направи. Брезентовият чувал с инструменти на Мигел издрънча на пода и той започна да се рови в съдържанието му. Хуан с точни движения на кирката започна да разкъртва камъка около болтовете. После Мигел с помощта на лост и чук ги разхлаби. След няколко минути горната щанга падна върху пръстта и камъните по пода.

От ухиления Хуан се стичаше пот. Ризата на Мигел бе прилепнала към тялото му, сякаш бе излязъл от река. Дори Хил, който само надзираваше действията им, започна да бърше лицето си с кърпа. Влагата в гробницата започна да прилепва по тях.

След малко и другите две щанги се стовариха до първата. Каменният прах започна да дразни очите и носовете, им. Хуан кихна и започна вулгарно да псува. Хил го потупа по рамото.

— Покажи малко уважение към прадедите ни, мой човек. Още повече, че сега ще ни направят богати. — Избърса с пръст кална струйка по лицето на Хуан. — Безобразно богати — добави той. После даде знак с ръка на приятелите си да се отдръпнат, взе лоста и се доближи до каменната врата. — Хайде, майчице, да видим какво криеш от толкова време.

Пъхна края на лоста между вратата и арката и сетне, го натисна с цялата тежест на тялото си. Мускулите на рамото и гърба му се напрегнаха. Вратата не помръдваше. Натисна още по-силно. Чу се пукот и камъкът леко поддаде. Хил отстъпи крачка. Лицето му все още бе напрегнато от усилието.

— Хайде, натиснете и вие — обърна се към Хуан и Мигел.

Двамата подпряха с рамо разхлабената каменна плоча и натиснаха. Тя се наклони напред. От отвора на погребалната камера излезе призрачен прах, а след малко се чу глух звук — вратата се бе стоварила върху пода на гробницата. Като изчака прахът да слегне, Хил отиде до отвора.

— Подайте ми фенер — помоли той и се приведе. Мигел му подхвърли фенер, изваден от чувала. Хил го хвана във въздуха за дългата сребриста дръжка.

— Тук вони — каза Хуан, който се бе доближил до Хил и започна да наднича иззад рамото му.

— Нали е гробница? Ти какво очак… — каза Хил и думите угаснаха в устата му, след като включи фенера и освети пространството пред себе си. Зад съвсем малко преддверие се намираше огромна камера с размери трийсет на трийсет метра. Хил бе предполагал, че ще види купища кости и грънци. Това, което освети фенерът обаче, бе нещо, което не си бе представял и в най-пиянските си сънища. — Dios mio! — възкликна с пресипнал от изумление глас.

Партньорите му, застанали от двете му страни, също не можаха да промълвят думица от удивление.

Лявата и дясната стена на квадратната камера бяха облицовани със златни плочи. Светлината на фенера на Хил се отразяваше в огледалната им повърхност и се превръщаше в блясък, който насмалко не ги заслепи, след като дотогава бяха гледали само мрачните стени на тунелите. Хил обаче не обърна внимание на всичко това и задържа лъча на фенера върху един-единствен обект, намиращ се в дъното на камерата, право срещу скупчилата се тройка.

— Казах ви, че ще бъдем безобразно богати, амигос. В дъното на камерата се намираше двуметров златен идол, инкски крал с ритуална мантия и корона. В ръката си държеше скиптър със стилизирано слънце. Скулптурата бе така майсторски изработена, че за миг им се стори, че кралят със строгото изражение на лицето ще ги наругае. Той обаче не протестира. Златната му статуя остана безмълвна, когато Хил поведе спътниците си в камерата.

Както бе приведен, Хил се шмугна под арката. Не изчака останалите. Прекоси набързо малкото преддверие. Стори му се, че златото го привлича като магнит. Когато влезе вътре, отново се изправи. Затаи дъх от видяното. Подът и таванът също бяха изработени от скъпоценни метали, от образуващи сложна рисунка от златни и сребърни плочи, широки около метър. Рисунките на тавана и пода бяха идентични. Пред нозете на идола бяха натрупани различни предмети и оръжия, също направени от скъпоценни метали и отрупани с рубини, сапфири, аметисти и изумруди. Хил поклати глава. Богатството бе толкова огромно, че трудно можеше да се осмислят мащабите му.