Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

— Знам, че Филип може да вбеси всекиго. Той обаче е и кадърно момче. Ако притежава дори и само половината талант на баща си, от него ще стане голям учен. Така че го търпете.

— Щом казваш…

— Да, умолявам те — настоя Хенри и се премести по близо до компютъра си. — А сега ще ти обясня защо исках да си поговорим насаме. Макар и да подкрепих Филип, искам утре ти да бъдеш моите очи и уши. Имаш много по-голям опит в разкопките и се надявам, че ще помогнеш на Филип да се ориентира.

— Чичо Ханк, той не се вслушва в думите на никого — изстена Сам. — Той другите не ни брои за нищо.

— Намери начин да го направиш, Сам — насърчи го Хенри, отново намести очилата си и даде да се разбере, че смята въпроса за приключен. После се вгледа мълчаливо в Сам, сякаш се колебаеше дали да продължи. — Щом ще бъдеш мои очи и уши, Сам, ще трябва да знаеш всичко, което знам аз. Има някои неща, които не споделих пред останалите. За да можеш да оцениш правилно това, което ще откриете утре, трябва да бъдеш добре информиран.

Сам се изправи напрегнато от стола. Раздразнението му от Филип се изпари мигновено.

— Какво ще ми кажеш?

— Две неща. Първо, тук, в „Джон Хопкинс“, с мумията се случи нещо неочаквано — започна Хенри. Описа подробно избухването на черепа на мумията и блестящата златна материя.

Сам се съсредоточи до крайност.

— Боже мой, чичо Ханк, какво, по дяволите, е това?

— Патологът изказа предположение, че става дума за избухване на замръзнал метан, причинено от внезапното размразяване. Аз обаче съм вече четири десетилетия в този занаят и подобно нещо не съм виждал… Доктор Енгел се опитва да разбере причините за взрива. След няколко дни може би ще зная нещо повече, но дотогава искам да си отваряш очите. Загадката за случилото се в селището преди пет века може би ще получи отговор, когато отвориш вратата.

— Ще следя всичко най-внимателно и ще действам предпазливо, дори и да ми се наложи да сложа юзди на Филип.

При тези думи чичо му се засмя.

— Не забравяй, Сам, че опитните ездачи контролират конете със съвсем леки докосвания на юздите. Нека Филип остане с чувството, че той е началникът, и всичко ще бъде наред.

— И все пак необходима ли е цялата тази секретност, чичо Ханк?

Хенри въздъхна и леко поклати глава. На Сам се стори, че чичо му е остарял и има уморен вид.

— В света на науката е необходимо човек да умее да пази тайна — каза Хенри. — Не забравяй иманярите. Дори и в пустошта на Андите няколко неволно изтървани думи привлякоха иманярите така, както фъшкиите привличат мухи. Същите неща се случват и в света на науката. Предварителното огласяване може да те лиши от стипендия, научна степен и катедра. Това е урок, който не бих искал да ти преподавам.

— Можеш да разчиташ на мен, чичо Ханк.

— Знам — усмихна му се Хенри. — Имам ти пълно доверие. Не исках обаче да те натоварвам с тайни. Поне засега. Някой ден ще разбереш колко му е трудно на човек, когато не може да сподели всичко с колегите си. Обстоятелствата обаче сега ме принуждават да прехвърля бремето върху твоите плещи. Трябва да откриеш последната частица от пъзела, да разбереш причината, поради която съм убеден, че този град е построен от едно по-древно племе — продължи Хенри и се приведе към екрана. — Допускам, че дори може би знам кое е то.

— Какво имаш предвид? Та в този обект навсякъде се усеща присъствието на инките.

— Почакай — каза чичо му и предупредително вдигна ръка. — Знам това. Никога не съм отричал, че по някое време инките са се настанили на това място. Кой обаче го е обитавал преди тях? Чел съм легенди и съм записвал устни предания, разказвани от едно поколение на друго, как първият крал на инките отишъл в свещените планини и си намерил невяста в един вълшебен град. Завърнал се с нея и основал империята на инките, която щяла да просъществува хиляди години. Виждаш, че дори и в древните си легенди инките признават, че едно чуждо племе е част от техните корени. Кое обаче? Именно с разгадаването на тази тайна се занимавам от десетилетия. Колкото до отговора на въпроса кой е изградил този град, успях да го открия едва миналия месец.

Сам онемя при мисълта за многото неща, които чичо му бе премълчал досега.

— Ти… Ти наистина ли знаеш кой е изградил този град?

— Ще ти обясня — отвърна Хенри, присегна се към клавиатурата и мишката и започна да се рови из файловете. — Иска ми се да ти кажа, че установих това в резултат на блестящата си съобразителност. Истината е, че в случая става дума за една от тези случайности, които открай време движат археологията напред.