Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

Погледна часовника си за стотен път. Оставаха две минути до 22:00 часа, времето, когато Сам или Филип докладваха на професора резултатите от разкопките. Тази вечер екипът за пръв път разполагаше с интересни новини за него. Пръстите на Сам заудряха бързо по клавиатурата, след като връзката бе установена. Задейства видеото. Малката камера, закрепена над монитора, примигна с червеното си око. Видеовръзката чрез спътник бе дарение от дружеството „Нешънъл Джиографик“. „Усмихнете се“, каза Сам на другите, след като набра интернет адреса на чичо си.

Компютърът леко забръмча и след малко в горния десен ъгъл се появи малко трептящо изображение на Хенри. Сам натисна още няколко клавиша и образът изпълни целия екран. Видеовръзката не бе добра. Когато Хенри им махна с ръка за поздрав, изображението на пръстите му се насложи върху лицето му.

— Здрасти, професоре — поздрави Сам, като придърпа микрофона по-близо до себе си.

— Виждам, че тази вечер сте се събрали всички — усмихна се той. — Сигурно има какво да ми кажете.

Лицето на Сам го бе заболяло от широката усмивка, не бързаше да се похвали с успеха на екипа.

— Ти първо ни кажи какво стана с мумията. Нали днес сутринта трябваше да я сканират. Какво показа то?

Сам съжали за въпроса си, след като забеляза, че чичо му се намръщи. Макар да се намираше на пет хиляди километра от него, Сам разбра, че няма да чуе добри новини. Усмивката изчезна от лицето му.

— Какво се случи? — повтори въпроса си този път без особен ентусиазъм.

Хенри поклати глава и изображението му отново се размаза на монитора, но гласът му бе ясен и отчетлив:

— Бяхме прави, когато решихме, че мумията не принадлежи на инка. За съжаление се оказа на европеец.

— Какво? — попита Сам. Не само той бе шокиран от тази вест.

Хенри разпери ръце.

— Оказа се мумия на доминикански духовник, вероятно монах.

Маги се наведе към микрофона.

— Какво искате са кажете? Че инките са мумифицирали един от заклетите си врагове? Свещенослужител на чужд бог?

— Давам си сметка, че това е странно. Решил съм да изследвам случая и да се опитам да науча нещо за този монах, преди да се завърна при вас. Е, исках да докажа друго нещо, но и така резултатът поражда много въпросителни.

— Особено в светлината на тукашното ни откритие — съобщи Сам.

— Какво искаш да кажеш? — попита Хенри.

Сам му разказа за запечатаната врата и за надписите на латински език. Хенри започна да кима в знак, че го е разбрал.

— Значи завоевателите наистина са успели да открият селището. Дявол да го вземе — каза Хенри, бавно свали очилата си и започна да разтрива носа си. Следващите му думи оставиха студентите с впечатление, че той просто разсъждава на глас. — Какво обаче се е случило на това място преди петстотин години? Отговорът трябва да се намира зад тази врата.

— Трябва ли утре да отворим вратата? — попита Филип, като грабна микрофона.

Сам го прекъсна още преди чичо му да е успял да отговори.

— Не, разбира се. Според мен трябва да изчакаме професорът да се завърне. Ако находката се окаже важна, мисля че ще са ни нужни неговите знания и опит.

— Аз мога да се справя с всичко, което открием — отвърна Филип със зачервено лице.

— Ти не можеш да се справиш даже и с…

— Господин Сайкс е прав, Сам — прекъсна го Хенри със строг глас. — Отворете вратата още утре. Каквото и да има зад нея, би могло да помогне на работата ми тук, в САЩ. При това имам доверие не само на Филип. Разчитам на всички ви да действате така, както съм ви учил — внимателно и предпазливо.

Сам забеляза, че при тези думи лицето на Филип направо засия. Питомецът на Харвард отсега нататък щеше да стане още по-непоносим. Пръстите на разгневения Сам неволно се впиха в масата. Не смееше обаче да възрази на чичо си. Боеше се, че думите му щяха да прозвучат съвсем дребнаво.

— А сега, Сам, бих искал да си разменя няколко думи с теб насаме — продължи със строг глас Хенри. — Останалите си лягайте. Утре ви чака уморителен ден.

Четиримата промърмориха нещо недоволно, докато ставаха и си взимаха довиждане. Когато излязоха от палатката, гласът на Хенри ги настигна:

— И ви пожелавам успешна работа!

Сам ги проследи с поглед. Филип си тръгна последен, но преди това погледна Сам самодоволно, с израза на победител. Сам присви юмруци.

— Сам, другите излязоха ли? — попита Хенри.

Сам отпусна ръцете си и погледна чичо си.

— Да, чичо Ханк — отговори вече с по-фамилиарен тон.