Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

Единствено студентската група остана безмълвна. Сам бе зинал от удивление, а и Маги също не знаеше какво да каже. Как Норман разбра какво е казал шаманът? Денал се приближи до Маги, без да отмества уплашен поглед от Норман. Фотографът вдигна рамене.

— Не очаквайте да ви дам обяснение, приятели. По испански ме скъсаха още в първи курс.

Докато празненството продължаваше, Сам и Норман седнаха на стълбището пред площада. Сам търсеше отговорите.

— Кажи какво ти се случи. Какво представлява Храма на слънцето?

Норман поклати глава и прокара пръст по коляното си.

— Не знам.

— Как така не знаеш? — попита Маги. И тя се бе разположила близо до Норман, докато Денал бе седнал на едно по-ниско стъпало и наблюдаваше празненството. Момчето допушваше една от последните си скъпоценни цигари. При всяко дръпване върхът и се разгаряше като факел. След преживения ужас Сам не смееше да го укори за този му единствен порок.

— Как изглеждаше Храма? — продължи да настоява Маги.

— Там е работата, че просто не знам — отвърна Норман с тревожен и сърдит глас.

— Какво знаеш в такъв случай? — попита Сам.

Норман се извърна встрани и лицето му се освети от светлината на пламъците.

— Спомням си, че ме измъкнаха от леглото ми. Опитах се да окажа съпротива, обаче бях твърде слаб и само успях да сритам един-два пъти нападателите си. След това двама войници ме повлякоха не особено деликатно по пътека, водеща на юг. След четирийсет и пет минути достигнахме южната стена на конуса и другият голям вулкан надвисна над нас. Пътеката стана стръмна и изведнъж видях тъмен процеп в скалната повърхност. Това бе тунел в склона на вулкана.

— Накъде водеше? — попита Сам и се опита да погледне Норман в очите.

— Не знам, обаче в дъното му се виждаше светлина, в това съм сигурен.

— Може би има връзка с другия вулкан — изказа предположение Маги. — Може би е пътека към ханан пача на инките. — Какво друго си спомняш? — продължи Сам.

Норман бавно поклати глава.

— Спомням си, че навлязохме доста навътре в тунела, докато достигнахме една странична пещера. Там се виждаше светлината на факли. Когато се приближихме до нея, оттам излезе човек, който поздрави тези, които ме отвлякоха, с повдигане на жезъл — завърши фотографът и се намръщи.

— А след това?

— След това вече не помня нищо. Следващото нещо, което си спомням, е, че ме изведоха от тунела и че лъчите на залязващото слънце ме заслепиха. И че бях облечен в това. — Норман докосна туниката си.

Маги се отпусна на стълбите и се опита да си обясни разказа на Норман.

— Отгоре на всичко започна да разбираш езика на инките. Може би са те подложили на хипноза и заради това ти се губи време. Обаче лечението, имам предвид коляното и очите, е нещо напълно недостижимо за медицината на Запада. Бих казала, че е магическо.

— Не вярвам в чудеса — намръщи се Сам. — Съществува някакво обяснение и то се намира в този храм. Норман, ти спомняш ли си пътя дотам?

— Струва ми се, че да — отвърна Норман след малко. — Пътеката бе добре видима и освен това на всеки стотина метра бяха забучени каменни стълбове като пътни знаци. Тогава войниците спираха, произнасяха тихо няколко думи и после продължаваха.

— Това са молитвени тотеми — обясни Сам. Придоби известна увереност, че при необходимост би могъл да открие Храма на слънцето. Реши, че засега ще трябва да се задоволи с това. Утре ще пристигне чичо Ханк и той ще остави разгадаването на тези странни мистерии на него. Колкото и напрегнато да премина денят, Сам почувства облекчение, че Норман бе излекуван, нямаше значение как.

Междувременно на площада шумът на барабаните постепенно стихна и танцуващите забавиха стъпки и спряха. Една жена се изкачи на каменен пиедестал и започна да пее нежно. Гласът и се разнесе из нощта. Не след дълго тълпата поде песента и звукът от стотици гласове се понесе към среднощното небе. Застанал до тях, Денал също се включи в пеенето. Макар че никой не преведе текста, Сам усети в песента смес от радост и почитание, почти като в християнско песнопение.

Продължаваше да размишлява над думите на Маги. Вълшебства. Дали пък инките не бяха открили някакъв чудотворен лечебен извор? Сети се за митическия извор на младостта на Понсе де Леон. Устата на Сам пресъхна при мисълта, че може да попадне на такова откритие.

Докато слушаше хоровото пеене, огледа площада. Отново се удиви на отсъствието на деца. Нямаше нито младенци, взети на ръце, нито малки дечица, държащи се за фустите на майките си. Сред младите мъже и жени не съзря никакви възрастни хора. Лицата, пеещи към луната, изгряла над тях, бяха почти на една и съща възраст.