Джеймс Ролинс - Кръвта на сатаната

— За нас, в какъв смисъл? — смръщи вежди Сам.

— За нашето бъдеще тук.

На Сам това не му хареса. Видя как кралят и шаманът прекосиха площада и се запътиха към голямо двуетажно здание от лявата му страна.

— Какво ще кажеш за Сапа Инка? — обърна се към Маги.

— Очевидно е имал някакъв допир с външния свят. Понаучил е малко английски. Обърна ли внимание на лицето му? Навярно е пряк потомък на краля, изобразен на статуите.

— Приликата не ме учудва — каза Сам. — Тук живеят в затворен генен пул, така че никой не е разреждал кръвта на инките.

— Поне до нашето пристигане — отбеляза Норман.

Сам не обърна внимание на думите му.

— Защо обаче каза, че е митическият Инкари?

Маги поклати глава в недоумение.

— Кой е този Инкари? — попита Норман.

Маги набързо му разказа историята за обезглавения крал и за пророчеството как щял да възвърне славата на инките.

— Един вид, Второ пришествие — каза Норман.

— Точно така — потвърди Маги. — Това е ново свидетелство за християнско влияние. Ново доказателство за някакво западно присъствие тук.

— Щом са напускали долината, защо продължават да се крият? — попита Сам. Маги махна с ръка към Норман.

— Защото тук очевидно са открили нещо, свързано с живота им. Нещо, което им помага и лекува. Вулканичен извор или нещо подобно. Може би го охраняват.

Сам погледна Норман, а после отмести отново поглед към инкския крал, който влезе в дома заедно с Камапак. Всички загадки започваха и свършваха в Храма. Дано Норман успееше да си спомни какво бе се случило с него…

— Би ми било любопитно да присъствам на разговора им — промърмори Маги. Норман с кимване се съгласи с нея.

— А защо не го направим? — предложи Сам.

— Как? — попита Маги.

— Защо да не ги подслушаме? Нямат стъкла на прозорците. Норман разбира езика им. Кой може да ни попречи?

— Не знам кой — замисли се Норман. — Може би група мъже с копия.

— Не трябва да вършим нищо, което да предизвика недоверие към нас — предупреди Маги.

Сам обаче продължи да упорства. След като цял ден се бе тревожил за съдбата на Норман, не искаше повече да работи на тъмно.

— Ако шаманът и кралят обсъждат нашата съдба, искам да знам решението им — заяви той и взе пушката си.

— Трябва да обмислим тази идея — настоя Маги и докосна ръката му.

Сам се отдръпна от нея.

— Какво ще кажеш, Норман? — обърна се към фотографа. — Или предпочиташ да те закарат до олтара насила? Самият аз нямам желание да се женя.

— Добре. Щом поставяш нещата по този начин… — каза Норман.

Маги бе поруменяла от гняв.

— Не бива да постъпваме по такъв начин. Това е глупаво и освен това поставя под заплаха живота на всички ни. Сам също се разгневи.

— Това е за предпочитане, отколкото да се скриеш в някоя дупка — каза сърдито — и да се молиш на Бога да не те убият.

Шокирана, Маги се отдръпна от него и го погледна с болка в лицето.

— Мръсно копеле…

Сам внезапно съобрази, че Маги възприе думите му като намек за нейното преживяване в Ирландия; че се стреми да обори аргументите и за душевната и травма.

— Маг, съвсем нямах това предвид — опита се да обясни.

Маги дръпна Денал към себе си и обърна гръб на Сам.

— Пази се да не те убият — каза мимоходом на Норман и се отправи към района на къщите.

— Сам, трябва наистина да внимаваш какво говориш — смъмри го Норман. — Нищо чудно, че и ти, и чичо ти сте ергени.

— Не исках да каже, че…

— Разбирам те напълно, но все пак следващия път ще трябва да си мериш думите — каза Норман и го поведе към периферията на площада. — Хайде, Джеймс Бонд, да вървим.

Сам проследи с поглед как Маги се прибра в колибата, а после последва Норман. Сърцето му, което допреди малко гореше, сега се бе превърнало в купчинка пепел.

— Голям глупак съм.

— Това е безспорно — потвърди Норман.

Сам изръмжа недоволно и намести периферията на каубойската си шапка. Тръгна с бърза и сърдита крачка и задмина Норман.

— Да вървим.

Докато местните хора празнуваха, двамата достигнаха двуетажната сграда. Очевидно бе домът на „капак“, инкски благородник. Прозорците и вратата бяха украсени със сребро. От прозорците се виждаше светлината на запалено огнище и се разнасяха тихи звуци.

Сам се озърна, за да провери дали някой не ги е забелязал и задърпа Норман към тясната алея зад дома. Наложи им се да се движат един зад друг. Начело тръгна Сам. Видяха, че в двор, заграден с ограда, достигаща до раменете им, е накладен огън. На оградата имаше декоративни отвори с формата на звезди и полумесеци. Мястото бе идеално за шпиониране.