Лора Роуланд - Урагири

Преди да попадне в полезрението им, Сано се пусна и се гмурна под вода. Вкопчи се в кърмата и се остави да го влачи.

Лодката плавно спря недалеч от северозападния край на острова. Сано предпазливо показа глава над водата и заплува към каменистия бряг. Оградата се издигаше високо над него. Той бързо размота въжето от кръста си и метна металната кука към върха. Тя се удари с трясък в дървената повърхност и после шумно затрака надолу по скалите, като влачеше въжето след себе си. Сано изруга под нос. Хвърли куката отново. Този път тя се закачи за оградата и се задържа. Като се оттласкваше с крака от скалата, се изкачи до върха и надникна от другата страна. Беше празно, но дочу гласове наблизо. Прехвърли се през оградата и се приземи на чакъла със силно хрущене. Бързо натика въжето и куката под мокрото си кимоно и побърза към портата. Предпазливо я отвори и надникна вътре.

В градината на варварите трима пазачи седяха и играеха на карти с гръб към него. От лулите им се виеше пушек. Мършави кози пощипваха трева. Пилета шареха в курника до зеленчуковата градина. Зад тях бяха къщите на варварите. Сано се промъкна през портата, затвори я безшумно и се втурна през градината. Шмугна се зад навеса на козите и погледна към стражите, които не бяха забелязали нищо нередно. Стълбите към балкона бяха на десетина крачки. Почти бе стигнал. Още десет крачки. Притисна се до стената и изпусна въздуха, който бе задържал. После внимателно се огледа в двете посоки. Освен пазача на всяка стражева кула силите по охраната на Дешима бяха съсредоточени главно в постройката на общата зала — от другата страна на улицата, петдесетина крачки вдясно от Сано. Пред вратата имаше десетина мъже, трима на балкона и вероятно още толкова отзад. Как да им отклони вниманието, как да ги накара да се отдалечат, за да влезе при доктор Хюйгенс? В този миг съзря Нирин, който излизаше от лекарския кабинет. Сано се втурна обратно в двора и побърза към лечебницата. Надникна през прозореца.

Вътре до масата, на която бяха правили аутопсията на Ян Спаен, стоеше доктор Хюйгенс. Сега на нея спеше младеж, покрит със завивка. Единственият пазач се бе опрял на стената с гръб към вратата. Миг по-късно Сано беше вътре, стиснал в желязна хватка пазача за гърлото. Пациентът не се събуди, но доктор Хюйгенс възкликна от изненада.

— Тихо! — изсъска Сано, напрягайки се да надвие извиващия се в ръцете му пазач. Стисна по-здраво. Кашлицата премина в хрипове, после пазачът се отпусна в безсъзнание и Сано го положи на пода. Затвори вратата и се изправи срещу Хюйгенс: — Защо ме излъгахте?

Доктор Хюйгенс изпусна въздишка на тъга, примесена с облекчение.

— Не иска мислиш аз убива Спаен. Аз страхува.

— Вие сте се карали със Спаен преди смъртта му. За какво?

Хюйгенс се поколеба. Или не знаеше, че Сано е загубил правомощия над Дешима, или не се интересуваше, защото явно изпитваше потребност да направи самопризнание.

— Аз иска напусне компания. Иска вкъщи. Спаен не пуска мен… — последва разказ за пропиляна младост и настъпила промяна; за това, как Ян Спаен бе постигнал надмощие и бе експлоатирал Хюйгенс. — Аз не иска убива Франц Тулп. Аз пиян. Луд. Ние бием. Аз удря твърде силно. Той пада… После идва Спаен. Той вижда тяло Тулп и мой кървав ръце. Аз страхува той… такова… обажда…

— Полицията — подсказа му Сано.

Хюйгенс припряно продължи:

— Спаен казва той помага. Вдига труп и крие. Аз казва може някой види? Спаен казва чака. После идва… такова… коне и кола и минава върху труп. Ние бяга. Чува кола спира, хора вика. Те мисли те убива Тулп.

По-късно Хюйгенс разбрал, че властите причислили смъртта на Тулп към подобни злополуки, които не били нещо необичайно за холандските фестивали — пиян младеж бил премазан от конска кола, карана от други пияни младежи. Приятелите на Хюйгенс от бандата мълчали от страх да не бъдат наказани. И той можел да се измъкне безнаказано, ако не бил Ян Спаен. Сано изпита жал към Хюйгенс и се възхити на усилията му да изкупи греха си. Неприязънта му към Спаен нарастваше. За да разбули загадката около смъртта на този жесток човек, Сано бе рискувал всичко. Но не можеше да допусне антипатията към мъртвия да се отрази върху чувството му за справедливост. Нито пък можеше да оневини заподозрян, който му беше симпатичен.

— Ще ви попитам отново — каза Сано. — Къде бяхте в нощта, когато Спаен изчезна?

Доктор Хюйгенс направи стъпка назад, но смело издържа погледа му.