Лора Роуланд - Урагири

Сънуваше как върви сред гора от цъфнали вишни, които издаваха особен остър мирис. Някъде храмова камбана биеше непрестанно и звънът й отекваше силен и тревожен. В далечината стоеше жена, а горещият сух вятър увиваше бледото й кимоно около снагата й. Сано разпозна Аой и сърцето му се изпълни с радост. Извика я по име, но камбаната удави гласа му. Изтича към нея и видя, че на лицето й е изписан ужас. Тя не го викаше при себе си, а, напротив — правеше му знаци да бяга. Не чуваше гласа й, а четеше думите по устните й: „Събуди се. Опасност. Бягай.“ Сано стигна до нея и я пое в обятията си. Щом се докоснаха, тя пламна. Тялото й, косите, дрехите, всичко се стопи в горещата задушлива маса от огън и дим.

Сано извика, стресна се и се събуди. Но острият мирис остана. Пукането даже се засили. Усещането за задушлив дим не изчезна. Гъст пушек и странна оранжева светлина изпълниха стаята. Кашлица разкъса гърдите му. Очите му засмъдяха. Това не беше сън. Звънящата камбана бе на пожарната. Къщата гореше. Духът на Аой го бе предупредил.

Сано стана и залитайки прекоси стаята, като се давеше и едва си поемаше дъх. Блъскаше се в стени и мебели, докато накрая опипом успя да открие врата и да я отвори. Връхлетя го гореща вълна. По коридора и в стаята срещу спалнята му пламъците вече пълзяха по стените и поглъщаха хартиените прегради. Дим на талази го обгърна и вкара разяждащи пари в дробовете му. Закрил с ръкав устата и носа си, Сано се втурна обратно в спалнята, където рогозките на пода, цветните стенописи и хартиените прозорци сияеха в пламъци. Внезапно външната стена на стаята с трясък падна навътре и той видя пламъците, които подскачаха във външния коридор. Пукотът преминаваше в рев, прекъсван от грохот и трясък. Не посмя да тръгне по вътрешния коридор, където огънят можеше да го приклещи или пък да го убият падащи греди. Закри глава с ръце и се втурна през ада във външния коридор. Непоносима жега опърли кожата му; горящите татами пареха обутите му в чорапи нозе. Димът го ослепяваше. Той се хвърли през съборената стена в блажения студен и свеж нощен въздух. Падна в градината и се затъркаля, за да угаси пламтящата си дреха.

— Пожар! — изкрещя той с глас, прегракнал от дима. Покривът на къщата бе в пламъци. Искри хвърчаха нагоре като светещи оранжеви птици; платна от черен дим закриваха небето. — Помощ, пожар!

Отвъд градинския зид се разнесоха викове, тропот от тичащи нозе и настоятелният звън на пожарната. Огнеборците на Нагасаки, облечени в кожени наметала и шлемове за лицето, се втурнаха през портата. Започнаха да си подават кофи с вода, донесоха стълби, качиха се на покрива и заляха горящата слама. С дълги куки събориха полуразрушената къща, за да не позволят на огъня да се разпространи. Командирът се приближи към Сано.

— Имате късмет, че сте жив. За слугите е твърде късно. Вече не можем да ги спасим.

На зазоряване изгряващото слънце бе като оранжево петно върху мъгливото небе. Пожарът бе угасен и почернелият скелет на къщата стърчеше зловещо сред сажди, пепел и овъглени греди. В останките от крилото на прислугата Сано и пожарникарите изровиха десет частично обгорели трупа, които все пак можеха да бъдат разпознати — готвачът, икономът, градинарят, конярят, пет прислужници… и Стария шаран. Обзет от скръб, Сано загърна трупа на слугата в покров, донесен от един съседен храм. Сведе глава и шепнешком произнесе молитва за душата на Стария шаран. После, когато ета отнесоха мъртвите в градската морга, изнемощял се облегна на кирпичения зид.

Главата и гърдите го боляха. Дълбока раздираща кашлица го караше да изхвърля гъсти солени храчки. Беше късметлия, че бе оцелял, и за първи път благодарен за отсъствието на Хирата. Където и да се намираше помощникът му, поне не бе загинал в пламъците. Началникът на пожарната команда крачеше сред развалините и си мърмореше под нос, докато ги оглеждаше:

— Това не може да е естествено възникнал пожар, щом толкова бързо се е разгорял така… Вчера валя почти цял ден и би трябвало влагата да предотврати разпространяването на пламъците… Пък и беше топло… Едва ли някой е палил мангалите…

— Значи е палеж? — попита Сано.

— Бих заложил честта си, че е така. Вижте — и началникът ритна една купчина от паднали греди и дъски, — огънят се е движил от външната към вътрешната част на къщата, обратно на обичайния начин. Вижте и това — той вдигна една обгоряла дъска и я подаде на Сано. По дървото ясно личаха мазни отлагания. — Масло за лампа. Разсипано по покрива и после запалено.