Лора Роуланд - Урагири

— Ото сан — прошепна момъкът.

Суровите черти на Нирин омекнаха; той докосна сина си по бузата. Преводачът засия. За момент Хюйгенс усети въодушевлението, с което го бе изпълвало спасяването на всеки живот. После ужасът и нещастието се върнаха. Дори медицинските чудеса не бяха в състояние да компенсират всичко загубено, откакто бе започнал работа за „Ист Индия“. Смъртта на Спаен не можеше да върне онова, което си бе отишло завинаги, нито да сложи край на омразата му към него. А ако сосакан Сано научеше истината за доктора, нямаше повече да търси убиеца на Ян Спаен.

Подгизналата от дъжда панорама на Нагасаки отминаваше като размазана картина пред погледа му, докато Хирата се носеше по мокрите улици, спускаше се по зловонни пътеки и тичаше нагоре по хлъзгави стълби. Измръзнал и изтощен, той копнееше за топла вана, храна и сън. Но нямаше пари, а и трябваше да се движи, за да не позволи да го заловят войниците, които продължаваха щателно да претърсват града.

Миналата нощ край пещерата бе чул шумове в заливчето и се бе върнал точно навреме, за да види как арестуват Сано и Кийоши. После пристанищният патрул се втурна след него. И Хирата прекара цялата нощ, тичайки през гората, катерейки се по хълмовете и пълзейки през нивята. Призори, изтощен до припадък, бе откраднал час почивка, покатерен на едно дърво. Но сънят не му бе донесъл покой, защото сънува предишния си господар, засадата в чайната и собственото си бягство.

Когато се съвзе, първо се зае да установи какво се бе случило със Сано. Навсякъде из града вестопродавци се надвикваха: „Сосакан Сано е урагири!“ Хирата дръпна един вестник и прочете възмутителните обвинения срещу господаря му. С облекчение научи, че Сано ще остане жив и на свобода до свикването на трибунала сред три дни — достатъчно време да събере доказателства срещу истинските престъпници и да оневини господаря си.

Започна с посещение при Урабе. Пред магазина за чуждестранни стоки срещна дъщерята на търговеца Джунко, която го помоли да спаси Кийоши:

— Той е невинен. Кажете им да го пуснат! — тя се разплака.

— Щом не е контрабандист, какво е правел онази вечер в заливчето? — попита Хирата.

И тогава Джунко му разказа за предсказанието и как Кийоши бе преследвал тайнствените светлини.

— Моят Кийоши е добър самурай. Никога не би нарушил закона.

Хирата си спомни подозренията на Сано, че Урабе е помагал на Ян Спаен в контрабандата и вероятно е продавал стоките на черния пазар. Дали Кийоши бе излъгал, за да спаси Джунко, която според закона би понесла същото наказание като баща си?

Докато се навърташе в магазина на Урабе, пристигнаха трима селяни с непочтен вид и татуировки на ръцете — белег, че са бандити. Хирата забеляза, че получиха от търговеца обемист пакет срещу няколко наниза монети. После дойде някакъв лихвар, който взе стоки от Урабе вместо плата за непокрит дълг. Търговецът очевидно се намираше в тежко финансово положение.

След това Хирата се отправи към улицата на коменданта Охира, но там не успя да събере никаква важна информация — според съседите на коменданта той живеел пестеливо и имал репутацията на строг и почитащ закона сановник.

После попита някакъв случаен минувач как да открие главния преводач Ийшино, и получи следния отговор: „Трябва да се срещнете с мадам Кихара, съпругата на градския ковчежник. Тя е посредникът, който уреди брака на Ийшино, и сигурно може да ви каже с точност къде живее преводачът.“

Откри имението на мадам Кихара в богаташкия район, близо до дома на губернатора. Стражът пред портата го изгледа от глава до пети и предположил, че е клиент за брак, извика един слуга да го отведе при госпожата.

— Обувките и оръжието ви, господарю.

Хирата се сепна — инстинктът му за съхранение възропта срещу повелите на етикета. Ами ако войници дойдат да претърсят къщата, докато той е вътре?

Но пък иначе би събудил подозрение. С неохота свали сандалите си, нахлузи чифт чехли за гости и остави оръжията си на рафта. Слугата го придружи вътре в къщата до просторна приемна. След малко го въведоха при мадам Кихара — ниска изпита жена около шейсетте. Бе коленичила сред натрупани възглавници и полузавършено копринено ръкоделие. Пушеше и дълга сребърна лула.

— Значи си търсите невеста, млади господарю? — попита тя с дрезгав глас. — Май не сме се виждали с досега — отбеляза тя, като дърпаше от лулата си. — Обикновено уреждам бракове само на хора, които познавам. Как ви е фамилията?