Лора Роуланд - Урагири

В общото помещение на холандските търговци доктор Николаес Хюйгенс седеше с помощник-директора Де Граеф и тримата им колеги. Вече шест часа стояха там в очакване на новини за развитието на инцидента с кораба на „Ист Индия“. Стражите отвън не им позволяваха да напускат помещението. Хюйгенс проследи с поглед как Де Граеф стана от масата и закрачи напред-назад. Усети, че го обзема ужас, и целият плувна в пот.

— Защо трябва да ни държат заключени тук? — изхленчи търговският секретар вероятно за стотен път. — Кога ще ни кажат какво става? Какъв беше този взрив преди малко? Какво ще стане с нас?

Де Граеф изсумтя.

— Както вече ви казах, сигурно нашият кораб е влязъл в пристанището без разрешение и е открил огън срещу японците. Което означава, че сме военнопленници.

За да успокои страховете си от предстоящото, Хюйгенс обикновено се потапяше в спомени от миналото. Представяше си някогашната лаборатория в Лайденския университет 26 26 Един от най-известните университети в Европа, създаден през 1575 г. в гр. Лайден, Западна Холандия — Б.пр. , тамошните отрупани с книги рафтове, препарираните екземпляри по стените, стъклениците, лампите и микроскопите по бюрата, опитните животинчета, изследователските записки по патология… И още — операционната зала, амфитеатралните студентски банки, лекциите по физиология…

После си спомни своята малка къща, жена си Джудит, пълнобузестия Петер…

Днес тези щастливи спомени изглеждаха избледнели и далечни. Също като лекарство, вземано твърде често, те бяха загубили свойството си да облекчават болката. Затова мислите му го отнесоха още по-назад, към безгрижните дни на юношеството, когато като син на богат търговец от Амстердам замина да следва в Лайденския университет. Но седемнайсетгодишният Николаес изобщо не го бе грижа за науките. Гуляеше по таверните с компания буйни приятели. Задяваха девойки се и се замесваха в улични кавги. Когато все пак си направеше труда да посети някоя лекция, вечно се заяждаше с преподавателите си. От университетската управа го заплашиха с изключване. Баща му беше бесен. И въпреки това Хюйгенс продължи с разгулния си живот, докато не срещна Ян Спаен.

Беше по време на кермис — холандския годишен фестивал. Под пъстроцветни шатри търговци предлагаха вкуснотии и дрънкулки, акробати и клоуни забавляваха тълпата, циганки предсказваха бъдещето. Една от атракциите включваше изложба на телесни аномалии — показваха двуглаво прасе и човек без крака. Подпийнали и развеселени, Хюйгенс и приятелите му се промъкваха през навалицата. Търсеха съперническа студентска компания — обичаят на кермис беше да размажат по лицата на „враговете“ си брашно и разтопен восък.

— Излез навън, Франц Тулп, страхливецо! — викаше Хюйгенс към главатаря на противниковата банда.

Франц Тулп отвърна само с презрителна усмивка.

Хюйгенс хвърли брашно и восък към него, а в отговор Франц Тулп го заля с чаша бира. После изведнъж, незнайно защо, забавлението премина в истинска битка. Размахаха се юмруци; засвистяха бастуни. Смехът премина във викове на болка. Хюйгенс подгони Тулп и го притисна в дъното на една алея. Алкохолът замъгли съзнанието му и той бръкна за късата глинена пръчка, която носеше винаги у себе си…

Внезапно вратата на общото помещение се отвори с трясък и заместник-началникът по охраната Нирин се втурна вътре. Той изблъска Хюйгенс от стаята, преведе го през потъналата в полумрак уличка и го закара в лечебницата. Прозорците светеха. Нирин отвори вратата и го бутна вътре с думите: — Спаси го, варварино!

В стаята стояха четирима пребледнели стражи и един уплашен младши преводач. На масата лежеше неподвижно млад самурай с дълбока рана на голото с бедро.

— Негов син — обясни преводачът на развален холандски. — Ранен кога холандски кораб потопя патрулна лодка. Моля, доктор, ти него спаси?

Хюйгенс приближи до младежа, пипна студената шия и усети едва доловим пулс.

— Донесете топла вода! — нареди той.

Преводачът преведе; стражите се подчиниха. След като изми кръвта от раната, Хюйгенс извади тънка игла и дълъг косъм от човешка коса. Заши срязаната артерия с малки бодове. Събра плътта около нея с по-дебела игла, вдяната с конски косъм. Японците зашепнаха в благоговение. Хюйгенс превърза раната и каза на Нирин:

— Синът ви е загубил много кръв. За да живее, ще му трябва допълнително. Донесете едно куче.

Стражите го изгледаха с подозрение — нима Хюйгенс възнамеряваше да наруши Декрета за защита на кучетата — странния закон, поставящ живота на четириногото над живота на човека. Токугава Цунайоши бе издал този указ, защото будистки свещеник му бе предсказал, че ще се сдобие с наследник само ако закриля бездомните псета.