Лора Роуланд - Урагири

— Кийоши, ти ли отнесе холандските стоки в заливчето снощи? Защо излъга за мен? Отговори!

— Моля ви, пуснете ме! — очите на Кийоши се завъртяха в ужас. — Просто се опитвах да спра… не исках никой да разбере за… не! Не мога да кажа…

— Кийоши, трябва да ми кажеш истината. Единствено така можеш да помогнеш на себе си или на хората, които обичаш…

Вратата се отвори с трясък и надзирателят каза:

— Трябва да си тръгвате вече…

— Само още една минута — помоли Сано.

Но надзирателят поклати глава:

— Елате друг път.

Стражите изведоха Сано вън от килията на Кийоши и надзирателят залости вратата. В този миг затворът бе разтърсен от невъобразим трясък. Сано изтръпна. Ушите му заглъхнаха. От тавана се посипаха парченца гипс.

— Какво беше това, за Бога? — възкликна надзирателят. — Гръмотевица? Земетресение?

Внезапното осъзнаване на онова, което се бе случило, изпълни Сано с ужас.

— Холандският кораб! — възкликна той и се втурна към изхода.

Предположението на Сано се оказа вярно. Задъхан, той стигна до крайбрежната улица и видя как със зловещо величие холандският кораб напредва по канала към пристанището. Черен дим се стелеше над оръдията, стърчащи от долната палуба. Пламъци просветваха по борда на една патрулна лодка, чиято кърма вече бе потънала във водата. Холандският капитан бе навлязъл в пристанището преди изтичането на двата дни и бе открил огън по войниците, които се бяха опитали да спрат кораба. Най-ужасните страхове на Сано се бяха сбъднали.

Към пристанището се стичаха развълнувани тълпи, хората се щураха панически, търсейки убежище, майки крещяха за децата си, търговци прибираха стоката си, стражи и охрана трескаво се опитваха да се групират и да въдворят ред. Въоръжени войници препускаха и маршируваха към пристанището. Последва втори трясък, който разтърси небосвода и отекна над хълмовете. Фонтан от дим и вода изригна близо до уцелената лодка. Нова вълна от паника връхлетя жителите на града.

Сано трябваше светкавично да открие начин да спре злото, което бе сторил с неспособността си да разкрие убиеца на Спаен. Холандският капитан изглеждаше достатъчно безразсъден, за да разруши града и да рискува живота си. Сано забеляза, че от пристанището към холандския кораб потеглят лодки, пълни с войски. Алени бойни знамена се вееха на скалите над пристанището.

— Чакайте! — извика Сано към последната тръгваща лодка.

Бързо завърза коня и хукна по пристана. Никой не му обърна внимание. По-надолу по бреговата ивица видя моряци, които се готвеха да поемат напред с трите бойни кораба на Нагасаки — вдигаха мачтите, товареха оръдия и гребла, разгъваха платната и флаговете с герба на Токугава. Сано достигна най-големия боен кораб точно когато стрелците заеха позиция на палубата. Губернатор Нагай и висшите военни на Нагасаки се изкачваха по трапа. Губернаторът бе издокаран във великолепна броня с червена лакирана плочка на гърдите, с изплетени от синджири ръкави, къса бойна туника от съшити парчета кожа и метал и шлем с позлатени рога. Ийшино, изплашен и притеснен в бронята си, ситнеше зад него. Когато Сано стигна до трапа, Нагай вече бе на борда и спореше с капитана:

— В никакъв случай няма да откриваме огън по холандския кораб!

— Но ваша светлост — възрази капитанът, — варварите вече нападнаха Япония. Ако не отвърнем, ще е проява на малодушие… — лицето му гореше в пламенен патриотизъм.

Съветниците на висок глас го подкрепиха, но губернатор Нагай потропа гневно със златното си бойно ветрило:

— Подготовката ни за отбрана не е приключила. Все още не сме гарантирали безопасността на гражданите. Не сме готови за бърза победа. Помислете за последствията от една битка. Дори и да сме сигурни, че варварите няма да напуснат Япония живи, има хиляди други чужденци свидетели на днешните събития. Не можем да ги накараме да замълчат. Всички правителства по света ще узнаят, че една цяла международна флота не е успяла да се прибере у дома.

— Холандците ще изпратят още кораби, а страната ни не може да понесе масирана атака. Дори и да избегнем пълно поражение, битките ще отнемат живота на хиляди и ще съсипят чуждестранната търговия, която ни носи цяло състояние. Няма да въвлека Япония в безкрайна война само за да задоволя стремежите на един глупак за слава! — Нагай се обърна към главния си съветник: — Всички да останат в бойна готовност, докато не чуят сигнал от мен! А сега — да тръгваме.