Лора Роуланд - Урагири

— Как се чувстваш, Кийоши? — тихо попита Сано, обзет от съчувствие. — Добре ли се държат с теб тъмничарите? — не последва никакъв отговор. Нищо в изражението на младежа не подсказваше, че е регистрирал чуждото присъствие в килията. Сано опита по друг начин: — Защо не си ял? — той помириса храната и по лицето му се изписа отвращение. — Надзирател! Мъжът отвори вратата почти моментално — явно бе подслушвал отвън. — Отнеси този боклук и донеси нещо по-добро.

Надзирателят се навъси.

— Това се полага на всички затворници. Никакви специални привилегии, така рече губернатор Нагай…

— Донеси топла супа, пресен ориз и саке — му нареди Сано. — На моя отговорност.

— Да, господарю — тъмничарят взе подноса и излезе.

Когато новата порция пристигна, Сано поднесе лъжица супа към устата на безмълвния Кийоши.

— Моля те, изпий това, ще се почувстваш по-добре.

Супата се стече по неподвижните устни на момчето. Сано избърса лицето му и заговори със спокоен, благ тон:

— Виждам, че си прилежен самурай с чувство за дълг. И си интелигентен, щом учиш холандски… — Кийоши дори не мигна. Сано продължи: — Не разбирам защо би пожелал да нарушиш закона и умишлено да навредиш на невинен човек като мен… Затова ли страдаш така сега? Защото направи самопризнание за престъпление, което не си извършил, и при това обрече твърде много хора… Не само мен, но и всички, на които дължиш върховна лоялност — баща ти, губернатора, Ийшино и… Джунко — при последното име лицето на младия самурай едва доловимо трепна като докосната от вятъра струна на шамисен. Сано продължи окуражен: — Джунко вероятно те обича твърде много, щом е престъпила забраната на баща си да се вижда с теб. Ще бъде сломена от мъка, ако умреш… особено заради нещо, което не си извършил… — Сано видя как гърлото на Кийоши се сви. — Сигурен съм, че Джунко не разбира защо си готов да пожертваш честта си, да отхвърлиш любовта й и да я обречеш на вечни терзания… Но ако ми кажеш какво се случи снощи, аз ще отнеса думите ти на Джунко, за да знае, че си невинен и че още я обичаш — стъкленият поглед издаде вълнение, но Кийоши остана все тъй безмълвен. — Ще ти кажа какво е станало според мен — поде отново Сано: — Няма нужда да говориш; просто кимни, ако си съгласен, и поклати глава, ако си против. Става ли? — никаква реакция.

Сано продължи:

— По някакъв начин ти си разкрил контрабандата… Докато си бил на Дешима? Или си видял нещо от наблюдателната кула? Или си проследил тайнствените светлини? Искал си да ги заловиш и да станеш герой? Кийоши? Отговори ми! — младият самурай не реагира. — Кого очакваше да завариш в заливчето? Пазачите на Дешима? Ийшино… или баща си? — от възможните извършители комендантът Охира бе не само с най-големи възможности за контрабанда, но и най-близък на Кийоши. — Нима зачерни себе си и обвини мен, за да защитиш него? Той ли е убиецът на Ян Спаен?

И тогава устните на Кийоши се размърдаха в дрезгав шепот — толкова тих, че Сано трябваше да се приближи съвсем, за да го чуе.

— Смъртоносното шествие тръгва нагоре по хълма към мястото за екзекуции. Разсъмва се и войниците водят осъдения Йошидо Гандзаемон, обвинен в предателство за обида на шогуна. Аз съм в шествието заедно с другите свидетели. Екзекуцията ме плаши до смърт, макар че няма за какво да се тревожа, не съм сторил нищо лошо… Но когато стигнахме там, изведнъж аз вече не съм сред публиката… аз съм самият затворник. Чувствам въжетата, които прерязват китките ми… — Кийоши бавно премести ръце зад гърба си и ги задържа там, все едно бе завързан. — Усещам с тежките вериги около глезените си. Виждам как всички са приковали погледи в мен. Баща ми е там. И губернатор Нагай, и другарите ми от пристанищния патрул… Те ме презират, защото аз съм предател. Войниците ме карат да коленича пред палача, аз моля за милост, защото съм невинен. През целия си живот и съм служил вярно на шогуна. Най-усърдният съм в службата. Винаги доброволно съм поемал извънреден ни дежурства. Практикувам бойни изкуства, за да може с един ден да спечеля за своя господар слава на бойното поле. Прекарвам нощите си на наблюдателната кула, на пост за чуждоземни бойни кораби… Уча холандски, за да разбирам варварите, чиято бойна мощ — заплашва земите ни. Никога не съм предприемал действия срещу шогуна или неговия режим. Който си твърди това, лъже! Но губернаторът изрича обвиненията си срещу мен и всички заклеймяват Охира Кийоши като предател…

Сано стисна слабите, мускулести рамене на момъка, за да го извади от мрачните му видения: