Лора Роуланд - Урагири

Трябва да вляза в преговори за примирие с холандците, преди да сме стигнали до положение, в което войната ще бъде неизбежна.

Сано се втурна по трапа:

— Губернатор Нагай! Чакайте!

— Какво правите тук? — обърна се Нагай, но не дочака отговора на Сано и нареди на войниците: — Хвърлете го през борда и да тръгваме.

— Чакайте! — повтори Сано. — Позволете ми да дойда с вас и да разговарям с холандците.

— Бакараший, изключено! Нима вече не създадохте достатъчно неприятности? Не успяхте да конфискувате оръжието от холандския кораб, когато имахте възможност, не приехте самопризнанията на онази проститутка, за да приключите случая по-бързо и да позволите на варварите да пуснат котва в пристанището мирно и тихо. И ето резултата!

Губернаторът изглеждаше вън от кожата си от гняв, но Сано долови лукав блясък в очите му. Явно си даваше сметка, че ако остави сосакана да води преговорите с холандците, в случай на провал ще има удобна изкупителна жертва.

— Холандският капитан ме познава — настоя Сано. — Като чуе за усилията, които съм положил да хвана убиеца на неговия сънародник, може и да се съгласи на примирие.

След миг Нагай кимна.

— Пуснете го — заповяда на войниците. После се обърна към капитана: — Тръгвайте.

Бойният кораб напусна пристанището, а Сано се присъедини към губернатора при носа. Поглеждайки Сано под око, Нагай каза:

— Трудно ми е да проумея защо проявявате такъв активен интерес към проблемите на нацията, след като дните ви на тази земя са преброени.

— На ваше място не бих хранил такава непоколебима увереност, ваша светлост — кротко отвърна Сано.

— Днес разговарях с Кийоши, Ийшино и Охира. Колкото по задълбочено се вгледа човек в обвинението ви срещу мен, толкова по-несъстоятелно изглежда то. В края на краищата нямате нито един непредубеден свидетел. Изключено е трибуналът да не го отбележи.

— Нима? — изражението на Нагай остана безстрастно.

— Вземете Кийоши например — продължи Сано. — Неговите показания ме свързват с контрабандата, но той загуби разсъдъка си. Съдиите ще подложат на съмнение всяка негова дума. И не е трудно да се заключи, че той е излъгал, за да защити някого, с когото здраво е обвързан лично или професионално… — „Като вас, губернаторе“, подсказваше тонът му. — А и Ийшино. Само двамата бяхме на кораба, когато разговарях с варварите. Аз може да твърдя същото и за него. Неговите показания срещу моите. Кой ще ги потвърди? Пък и така свободно говори с холандците…

— Какво искате да кажете? Ийшино и комендантът Охира са много солидни свидетели. Имат безупречни досиета…

— Ха-ха! — изсмя се в отговор Сано. — Охира пък е най-съмнителният ви свидетел. Кой по-лесно от него би могъл да убие варварина от Дешима? Освен това, ако аз бъда осъден като предател, това ще оневини сина му, нали така? — Сано описа намека за конспирация, който бе доловил в разговора между Охира и Нирин. — Според мен комендантът е главният заподозрян.

— Че за какво му е да убива Ян Спаен?

Удар в десетката. Липсата на мотив бе единственото слабо място в теорията на Сано за Охира.

— Не зная, но ще разбера — отвърна той. — Свикването на трибунала ще бъде неприятно както за магистратите, така и за бакуфу, където гледат с лошо око и на всеки, който злоупотребява със закона за лични облаги. А аз имам съюзници в Едо. Можете да си спестите доста неприятности, като свалите обвиненията срещу мен, преди нещата да са отишли твърде далеч…

Нагай поклати глава.

— Давам си сметка, че е във ваш интерес да дискредитирате свидетелите пред мен, за да пренебрегна показанията им. Но това е невъзможно. Законът изисква да преследвам предателите без изключение и пощада.

Бойният кораб стигна до пръстена от патрулни лодки. Губернатор Нагай се надвеси над парапета и даде някакви команди. Пръстенът се отвори, за да пропусне бойния кораб. Сано съзря капитан Ос, застанал на палубата на своя кораб. Червените му коси се вееха като подети от вятъра пламъци. Бе насочил мускет право в японския боен кораб.

— Ийшино! — извика губернаторът. — Качи се тук!

Преводачът пристигна с лице като на смъртник.

Капитан Ос извика нещо.

— Каза да не приближавате повече, иначе ще стрелят — разтреперан повтори Ийшино.

Нагай отправи леден поглед към Сано.

— Сега вие поемате командването.

— Спрете кораба! — нареди Сано. Гребците вдигнаха греблата. Подгизналите платна заплющяха на пропития с дъжд вятър. Със силен плясък котвата бе хвърлена във водата. Корабът спря. Сано махна с ръка за поздрав и извика: