Лора Роуланд - Урагири

— Вие не харесва жена? Тогава ела с мен, аз дам какво иска.

Всеки нормален, природен инстинкт изискваше да откаже. В тази малка колония, където всеки знаеше всичко за всеки, заплахата бе огромна. И въпреки това потребността от физическо освобождаване и човешка близост се оказа по-силна от стремежа му за избавление. Кипежът на кръвта заглуши гласа на предпазливостта. Той последва сводника през тъмни мръсни улички, над поредица канали до реката. Тропическата нощ пулсираше с песента на насекоми и мириса на цветя от джунглата. Луна като огромен златен гулден осветяваше пътя, по който го водеше сводникът. Спряха край лодка с бамбуков покрив и парцаливи завеси.

— Тук, сър — каза младежът и разтвори завесите.

Върху струпани възглавници вътре седеше красив местен младеж с гладка тъмна кожа, изваяни мускули и блестящи очи. Слабините му бяха покрити с препаска. Дъхът на Де Граеф секна: „Дано Господ се смили над душата ми.“

— Колко? — попита той с дрезгав глас.

Половин час по-късно Де Граеф слезе от лодката повече засрамен, отколкото задоволен. Нямаше спасение за душата му; той бе прокълнат. После видя на пътеката наблизо ясно очертаната на лунната светлина фигура на холандец с широкопола шапка. Пламъчето на лулата му осветяваше красивите черти и златистите коси на Ян Спаен. Най-вероятно е бил сред посетителите на онзи публичен дом, чул е предложението на сводника и ги е проследил до лодката. Усети, че се вцепенява от ужас. Представи си силните ръце на палача, които му нахлузват конопен чувал на главата; чу собствените си писъци, докато морето го обгръщаше. После Спаен кимна и се отдалечи. Де Граеф прекара следващите дни в очакване полицаите да го арестуват. Вместо тях пристигна самият Спаен.

— Чувам, че сте един от най-добрите специалисти в търговията — каза той. — Аз имам нужда от съдружник. Вече разговарях с началниците ви и те са съгласни да ви преотстъпят на мен. — Ще получавате същата заплата за обичайните си задължения плюс процент от всичко допълнително, което изкараме. Гарантирам ви, че си заслужава.

Той изобщо не спомена какво бе видял, но многозначителната му усмивка не допускаше отказ. И така Де Граеф започна да го придружава. Вярно, търговията вървеше добре, бързо откриваха нови пазари и скоро натрупаха цяло състояние, но въпреки всичко Де Граеф намираше съдружието за непоносимо. Отвращаваше се от пиенето, хазарта и разгулния живот на Спаен, от войнствената му природа и от това, че непрекъснато поощряваше пороците му — осигуряваше му мъже, където и да отидеха. А веднъж поддал се на сексуалния си глад, Де Граеф не можеше да устои на постоянното изкушение. Така Спаен го обвързваше все по-здраво, докато най-сетне в Япония Де Граеф събра сили и заяви на Спаен, че съдружието им приключва. Последва скандалът, който бе дочул и доктор Хюйгенс.

— Вие също мразехте Спаен — отвърна Де Граеф на непохватния опит за изнудване. — Ако аз съм имал мотив за убийство, същото се отнася и за вас… — и го изгледа многозначително, а вътрешно се зачуди какво ли е сторил почтеният Хюйгенс, та толкова се е разтревожил. — Колкото до контрабандата — продължи Де Граеф, — имали сме еднакъв достъп до стоките. Само че вие сте този, който говори местния език, нали така?

Хюйгенс зари лице в шепите си и отрони отчаяно проклятие:

— Verdomme! По дяволите!

Де Граеф се усмихна.

— Тъй че, както изглежда, ще трябва да се обединим в името на собствената си сигурност — заяви той. — Ако вие пазите моята тайна, и аз ще пазя вашата. Ако сме категорични в позицията си, никой не може да ни обвини в убийството на Спаен. Ще бъдем в безопасност.

Докторът вдигна поглед и закима припряно с жалко облекчение и благодарност.

— Да, да. Точно така ще постъпим! — и сграбчи ръцете на Де Граеф в пълните си лепкави длани. — Благодаря ви, Маартен!

На улицата стражите обградиха другите трима холандци, които се бяха върнали от пътуване същата сутрин. Главният преводач Ийшино махна и извика:

— Помощник-директор Де Граеф! Доктор Хюйгенс! Време е за погребението на Ян Спаен.

Де Граеф стана и пое към стълбата.

— И аз ви благодаря, Николаес.

Може душата му да е прокълната вечно да гори в ада, но с малко късмет нито японците, нито холандските власти ще го накажат за убийството на Спаен или за някое друго престъпление. Опасността скоро ще отмине и той ще се върне в Холандия като богат и свободен човек.

Погребалната процесия с ковчега на Ян Спаен се изкачваше по стръмните улички към холандското гробище. Преоблечен в тържествени траурни одежди, Сано яздеше почти в края. Най-отпред двама конници проправяха път през тълпата, която се бе събрала да види варварите. Продължаваше да ръми, но никой не търсеше подслон.