Лора Роуланд - Урагири

За да не му се налага да си измисля произход и после да насочва разговора в желаната посока, Хирата каза:

— Макар че не познавате нито мен, нито семейството ми, между нас има връзка. Стар познат съм на главния преводач Ийшино, още от деца. Известно време учехме при един и същ преподавател. Разбрах, че вие сте уредили брака му, затова дойдох при вас с надеждата, че можете да ми помогнете.

— А, да… Ийшино. Дълго го разследвах. Но преговорите завършиха добре. Ожени се за племенницата на губернатора. Между нас казано, родът Нагай се отърва от едно момиче, родено в годината на коня, което означава голямо нещастие — мадам Кихара напълни лулата си. — А сега кажете, млади господарю. Имате ли някакви препоръки, които да гарантират за вашия характер?

Хирата започна да се изнервя, попаднал в капана на тази задушна стая, невъоръжен, докато войниците претърсваха града, за да го открият. Питаше се какво ли прави Сано. Помисли си за холандския кораб, който седеше в пристанището като бомба, готова да избухне, и за магистратите от трибунала, които щяха да пристигнат в Нагасаки след два дни. Ако продължеше да играе тази комедия, рискуваше да се издаде.

— Преди да говорим за мен — каза той, — трябва да знам каква информация предлагате на клиентите си за бъдещите брачни партньори. Например какво показа вашето разследване за Ийшино?

Мадам Кихара свъси вежди.

— Резултатите са поверителни… — тя замълча, но Хирата зачака с надеждата, че за нея ще е удоволствие да се похвали колко много факти успява да събере за един човек. — Но щом сте стар познат на главния преводач, няма да навреди, ако го използвам за пример, за да ви покажа какво мога да свърша за вас. Например служебното му досие беше безупречно… — мадам Кихара взе ръкоделието си и започна да бродира. — Заплатата му е двайсет коку 27 27 Количеството ориз, достатъчно да изхрани един човек за една година — Б.пр. — по-висока от обичайната за мъж от неговия ранг… но той често взема заеми. Е, винаги ги връща в срок.

Често посещава квартала на удоволствията, но няма някоя постоянна куртизанка. Обича разнообразието… — мадам Кихара замълча. Хирата се запита с какво Ийшино бе заслужил такава голяма заплата. И защо му бяха нужни заеми? Дали е посещавал дома за удоволствия „Полумесец“? — Перспективите на Ийшино бяха солидни — продължи мадам Кихара. — Да владееш холандски в днешно време, носи много пари. Единственият дефект в характера му е, че е най-досадният човек, когото някога съм виждала! — тя направи поредния бод, изпусна дим от лулата си и продължи с гримаса:

— Знаете ли какво ми каза? „Мадам Кихара, трябва да ви кажа нещо за ваше добро, за ваше добро. Не трябва да пушите. Не е женствено, а и лулата привлича погледа към липсващите зъби в устата ви.“ Ама че нахалник! — мадам Кихара заби иглата си в плата. — Когато организирах миай, почнеше ли да говори, всеки път трябваше да го паря с лулата си, за да не обиди семейство Нагай.

Хирата се разсмя и попита:

— Нагай са можели да намерят и по-добър кандидат за момичето си. Защо приеха предложението му за брак?

— Защото умее да купува с подаръци благоволението на хората, които иска да спечели.

Това бе възможното обяснение, защо Ийшино имаше нужда от заеми. Хирата точно се чудеше как елегантно да си тръгне, когато в коридора се разнесоха тежки стъпки и мъжки гласове:

— … беглец… издирваме… млад…

Ужасен, той се втурна към външната врата, механично посягайки към оръжията си… които все още стояха на полицата в антрето.

— Какво има, млади господарю? — лулата падна от зяпналата уста на мадам Кихара. — Къде хукнахте?

— Извинете, мадам — заекна Хирата, плъзгайки встрани вратата. Видя трима самураи, които претърсваха градината. Единият от тях беше пазачът шкембелия от къщата на Сано. Хирата скочи обратно в стаята, но твърде късно.

— Ето го! — изкрещя пазачът. И тримата се втурнаха след него. В същото време още четирима влязоха в приемната с извадени мечове и го приклещиха.

— Как смеете да нападате моят гост? — попита гневно мадам Кихара. — Вън!

— Този човек е беглец — обясни техният водач. После се обърна към Хирата: — Предай се и няма да пострадаш.

Докато войниците пристъпваха към него, Хирата сграбчи един мангал с дървени въглища и се завъртя с него, разпилявайки горещи въглени и пепел върху войниците. Те отскочиха назад с викове, а мадам Кихара изпищя. Хирата се хвърли върху хартиената преградна стена и я разкъса. В следващия миг вече се носеше през гостни, спални и коридори. Уплашени слуги отскачаха встрани от пътя му. Войниците се втурнаха след него. Тялото му бе плувнало в пот, сърцето му биеше до пръсване. Стрелна се през една отворена врата и се озова в тесен двор до задния зид на имота. При отворената порта бе застанал пазачът шкембелия.