Лора Роуланд - Урагири

— Пипнах те! — извика той, впил поглед в Хирата.

Стената бе твърде висока и гладка, за да се покатери по нея. Къщата вече бе пълна с войници. Пазачът се изсмя и се хвърли напред. Приклещен от всички страни, Хирата усети как отчаянието му вдъхва сили. Сграбчи ръката на пазача, която стискаше меча, и го удари с юмрук в окото. Онзи изкрещя. Хирата го блъсна в стената и изтръгна меча му. Пазачът се окопити, издърпа късия си меч и застана между Хирата и портата.

— Предай се! — изхриптя той. — Не можеш да избягаш!

И отново се хвърли напред. Хирата замахна с отнетия от него меч. Острието му избягна париращия удар на шкембелията и проряза гърлото му от челюстта до адамовата ябълка. Той се свлече на земята сред хриптящ, гъргорещ фонтан от кръв. Хирата хвърли изцапаното оръжие, прескочи тялото и изтича през портата навън. Докато се носеше надолу по улицата, чу как виковете на войниците заглъхват, и видя, че не го преследва никой. Беше спасен.

Когато бойният кораб хвърли котва при кея и Сано слезе по мостчето, вечерният мрак вече се сгъстяваше в нощ. Войниците от патрула носеха запалени метални фенери, които димяха във влажния въздух.

Сано пое към Дешима. Ако възнамеряваха да пренесат още неща от складовете, контрабандистите трябваше да го направят, преди холандският кораб да хвърли котва в пристанището и новодошлите служители от „Ист Индия“ да открият и спрат незаконната търговия. И кога ли щеше да има по-удобен момент, с войниците на губернатора, ангажирани край брега? Нямаше да се нуждаят от тайнствените светлини, за да прогонят евентуални свидетели.

Един офицер спря Сано.

— Има въведен полицейски час. Идете си вкъщи.

— Аз съм представител на шогуна! — възпротиви се той. — Не можете да ми нареждате!

— Напускайте или ще ви арестувам! — заяви офицерът невъзмутимо. Вдигна фенера към лицето му и рече: — Кървите, ако случайно не знаете.

Сано с тревога констатира, че раната му отново бе почнала да кърви през превръзката и яката на бялото му долно кимоно бе обагрена в червено. За да предотврати загноясване, трябваше незабавно да вземе мерки. По обратния път към дома се натъкна на още доказателства, колко трудно щеше да бъде разследването оттук нататък. Войниците го следяха по улиците съвсем открито. Освен това чувстваше присъствието на невидими преследвачи. Когато стигна до квартирата си, пред нея завари постове.

— Някакви вести от Хирата? — попита той Стария шаран, който го посрещна в коридора.

— Съжалявам, господарю — измърмори слугата. — Войниците за малко не са го хванали в имението на градския ковчежник. Убил е човек, докато се е опитвал да избяга. Стражите имат заповед да го убият, щом го зърнат.

Шокът отекна като оглушителен гръм в ушите на Сано.

— Какво, за Бога, е правил в дома на ковчежника?

— От полицията казват, че се вмъкнал там, за да открадне пари и да се махне от града.

— Лъжи! — Сано много добре знаеше, че не е вярно. Хирата явно водеше собствено разследване, което го бе отвело в административния район. Със закъснение забеляза, че Стария шаран фъфли, защото устата му е отекла. — Какво се е случило с теб?

Стария шаран се опита да се усмихне, но лицето му се сгърчи от болка.

— Губернатор Нагай е разбрал как измамих шпионите снощи, като се престорих на вас. Днес ми изпрати човек, който да ми даде урок. Но Стария шаран е държелив. Пък и такава хубава шега си заслужава цената, нали?

— Не! — отвърна Сано, ужасен, че старият слуга бе страдал заради него. И след като вече не можеше да разчита на помощта му, как щеше да се изплъзне от онези, които го следваха неотклонно?

Силата на отчаянието, която го бе крепила през целия ден, внезапно изчезна. Бе съвсем сам, напълно безпомощен. Но в този миг в главата му се зароди идея, която бързо прерасна в строен план.

— Имам нужда от чиста превръзка за раната — каза на Стария шаран. — Нека прислужниците ми донесат храна, да сгреят ваната и да ми приготвят леглото.

Скоро бе сит, чист и с нова превръзка на рамото си. Оттегли се в спалнята си, където футонът, отрупан с меки завивки, предлагаше неустоима подкана за почивка. Но колкото и да бе закопнял за сън, Сано се боеше да заспи. Някъде навън в нощта бе убиецът, който го бе прострелял. Отвсякъде го заобикаляха врагове. Сано препаса мечовете си и легна на пода. Нащрек за приближаваща опасност и с ръка върху дългия меч, той притвори очи, но умората бързо го повлече в дълбока черна забрава.