Лора Роуланд - Урагири

Сано захлупи очи с ръце. Заради него невинни люде — в това число единственият му приятел в Нагасаки бяха намерили смъртта си. Ако беше приел самопризнанията на Пеони, ако се бе оставил в ръцете на собствената си съдба, след като го бяха арестували, сега те щяха да бъдат живи. Кой бе сторил повече зло убиецът на Ян Спаен… или Сано? Под привидното си дирене на доблест и чест Сано прозря друга, не толкова благородна цел, която никога до този момент не бе осмислял — чисто егоистичния стремеж да докаже правотата си, да тържествува чрез собственото си морално превъзходство.

Връхлетяха го ураган от чувство за вина, че е станал причина за смъртта на невинни, и буря от гняв, че онези, които преследва, не са се посвенили да убият десет души, за да изглежда смъртта му като нещастен случай. Излезе през портата и се озова на улицата. Приближи до тълпата зяпачи и ги попита:

— Беше ли някой от вас тук, когато пожарът започна?

— Аз — обади се млад самурай. — Видях пламъците и ударих камбаната.

— А забеляза ли някой в близост до къщата?

Самураят кимна:

— Един човек стоеше на покрива. Когато пламъците започнаха да се извисяват, той скочи на съседната къща.

— Как изглеждаше? — попита Сано.

— Бях твърде далеч, за да го видя добре, но носеше широкопола шапка и късо кимоно.

Освен това трябва да е бил достатъчно млад и пъргав. Не може да е бил губернатор Нагай, нито игумен Лиу Юн, но комендантът Охира, търговецът Урабе, преводачът Ийшино и пазачите от Дешима бяха възможни извършители. Сано стисна зъби отчаян — трагедията ни най-малко не бе намалила списъка от заподозрени.

В същото време студената непоколебима ярост се втвърди като леден пласт под яда в душата му. Враговете непрестанно му създаваха трудности, но той нямаше да се откаже. Все още разполагаше с плана, който бе съставил предната нощ. Сега имаше повече мъртви, за които да търси възмездие.

Стига да остане жив достатъчно дълго.

Диренето на още свидетели се оказа безплодно, но в замяна богът на късмета отпусна на Сано двоен дар. Парите му, съхранявани в огнеупорно ковчеже, бяха оцелели въпреки унищожителните пламъци. А когато напусна мястото на произшествието, никой не го последва — вестта за оцеляването му още не бе стигнала до враговете му. И той побърза да се възползва от това временно предимство.

Даде дългия си меч на съхранение при уличния надзорник. В търговския район смени обгорелите си дрехи с късо кимоно, широкопола сламена шапка, сандали, гамаши, които да прикриват превръзките върху раните от изгарянията по краката му, и широка наметка, под която да скрие късия си меч. При един въжар купи топ сламено въже и завърза към него метална кука, която взе от един ковач. Уви въжето около кръста си, пусна наметката отгоре и се отправи към брега. Доказателствата, от които се нуждаеше, за да изобличи контрабандистите и да свали обвиненията от себе си и Хирата, се намираха на Дешима. Но как да стигне дотам?

В този момент видя как една патрулна лодка напусна поста си. Екипажът с гребане се насочи към патрулния участък на пристанището и слезе на кея. Нов екипаж зае освободеното място, пое обратно към Дешима и там отново застана на пост. Сано побърза към кея и се скри зад караулното. После бързо се спусна по един стълб и се озова във водата. Соленият й хлад преряза раните му. Той бързо свали наметката и шапката си и ги тикна между стълба и диагоналната подпора. После си пое дълбоко въздух, гмурна се под вода под пристана и заплува към следващия стълб, където щеше да пристигне друга лодка. Водата бе толкова мътна, че едва виждаше. Покрай него във водата се носеха отпадъци. Екипировката затрудняваше движенията му. Ритането и загребването напрягаха обгорелите му крайници и раненото му рамо. Дробовете му конвулсивно се бореха за въздух. Точно когато вече си мислеше, че гърдите му ще се пръснат, пръстите му докоснаха лигавата повърхност на покрито с водорасли дърво. Сано се вкопчи в стълба и предпазливо показа глава над водата, като се мъчеше да не вдишва шумно. Патрулната лодка застана успоредно на пристана, толкова близо, че почти можеше да я докосне. Единият гребец беше на кърмата, а другарят му седеше на извиващия се над водата нос. И двамата носеха аркебузи. Треперещ, Сано наблюдаваше как двамата вързаха лодката, чу ги да поздравяват войниците, които им помогнаха да се качат на пристана. Смяната им слезе в лодката. Сано бързо се гмурна под вода и доплува зад кърмата. Греблото точно се врязваше във водната повърхност и за малко да го удари. Носът се обърна към Дешима и извитото дъно се плъзна обратно към острова. Все още под водата, Сано се обърна по гръб. Като риташе усилено, той настигна лодката и се равни с нея по дължина. Отчаяно се нуждаеше от въздух, давеше се. Лодката се движеше твърде бързо. Целеустремеността му вдъхваше сили. Той се вкопчи в носа и се издърпа нагоре, докато лицето му се показа на повърхността. Лодката взе да набира скорост и морето сякаш го всмукваше. Полагаше отчаяни усилия да не се изпусне. Изви глава и видя, че наближават външния бряг на Дешима, където още две патрулни лодки се поклащаха на водата пред стълбовете. Мъжете в тях седяха с лице към пристанището.