Лора Роуланд - Урагири

— В моя стая. Спи. Не убива Спаен.

— Пренасяли ли сте тайно стоки от склада на Дешима до едно заливче в пристанището?

— Аз не краде стоки, не убива.

— Вие ли изстреляхте куршума в тялото на Спаен?

— Не! Не! — Хюйгенс тромаво се свлече на колене пред Сано.

Сано бе обзет от ядно отчаяние. Нямаше материално доказателство, което да свързва убийството с контрабандата, и въпреки това бе убеден във вината на доктора. Хюйгенс веднъж бе убил свой колега студент в пристъп на пиянска ярост. Ако не се е променил наистина, възможно е да е сторил същото и с Ян Спаен. Не биваше да се доверява на варварин! Техните светове бяха твърде различни!

— Трябва да тръгвам — каза Сано.

Свали дрехите и шлема на изпадналия в безсъзнание пазач, взе дългия му меч и предпазителите за краката. Преоблече се и натика тялото на припадналия в един шкаф. Хвърли вътре въжето и куката и отиде до вратата.

— Ако дойде някой, кажете му, че пазачът е излязъл — нареди на доктор Хюйгенс и се измъкна безшумно и навън.

Сано бавно прекоси двора. Тримата пазачи пред къщата на варварите го изгледаха със смътно подозрение. Той им кимна, те отвърнаха на поздрава му и после продължиха играта си на карти. Сано си отдъхна — първата пречка бе преодоляна. Стигна до оградата, отвори портата и се озова в тесния пасаж между двете огради. Поколеба се и тръгна напред, но тутакси чу зад себе си стъпки. Взрив от паника отекна в главата му и той ускори крачка. Вляво съзря портата, която търсеше. Шмугна се през нея и се озова в градината на административната сграда. Отвъд декоративно езеро се издигаше дългата двуетажна къща на коменданта. Сано се огледа, но не видя никого. Отправи се към вратата с твърда стъпка, както би вървял пазач, който отива там по работа. Мина през входната врата и влезе в сумрачен празен коридор с нисък таван, гол дъсчен под и хартиени стени. Таванът над него изскърца — горе имаше някой. Сано хлътна в първата отворена стая. Беше типична канцелария — с бюро в единия ъгъл и ниша зад него. Дълъг свитък, целият изписан с туш, лежеше отворен на бюрото. Сано хвърли бърз поглед — беше списък на стоки с дата отпреди две години: китайска коприна, английска вълна, индийски памук, еленови кожи от Камбоджа, индийско орехче от Островите на подправките, бинокли от Холандия… Всяка стока бе описана най-подробно. Но Сано повече се интересуваше от стоките, които не присъстваха в списъка. Никъде не откри упоменато огнестрелното оръжие или часовниците, намерени в пещерата на контрабандистите. Документът носеше кръглия червен печат на коменданта Охира — доказателство, че самият той е фалшифицирал описа на внесените стоки, като е изключил онези от тях, за които е знаел, че ще бъдат продадени нелегално, за да не бъдат докладвани в Едо. Обзет от въодушевление, Сано нави ръкописа и го мушна под туниката си. Това бе доказателството, от което се нуждаеше, за да убеди трибунала в своята невинност. Улика, която доказва, че контрабандата предхожда неговото идване в Нагасаки, и хвърля обвинение върху един от главните свидетели срещу него.

И тогава, точно когато вече се канеше да се обърне и да си тръгне, забеляза на писалището лист хартия, изписан само донякъде. Беше недовършено копие на описа. Между стоките, които Сано вече бе прочел, веднага му се набиха в очи колоните на контрабандната плячка. Хартията бе чиста, бяла и шумоляща, а калиграфията — лично на коменданта Охира. Явно в очакване да му бъде направена ревизия Охира се бе заел да изготви нов опис, включващ стоките, изключени от оригинала.

Оставянето на двата списъка един до друг и на видимо място заинтригува Сано. Разбира се, след като целият персонал на Дешима бе включен в конспирацията, Охира нямаше причина да крие компрометиращи документи. Но Сано съзираше по-дълбок мотив за подобно действие — мотив, от който можеше да се възползва. Той сгъна листа, тикна го в туниката си и понечи да излезе от стаята. Звук от отваряне на входната врата го спря. По коридора затрополиха бързи стъпки. Сано се обърна и се втурна към прозореца.

— На острова има нарушител! — разнесе се познат глас. — Всички излезте и го търсете! Незабавно!

Още трополене, развълнувани гласове.

— Той проснал в безсъзнание пазача на доктора варварин — разпалено обясняваше на някого Нирин.

Вратата на канцеларията се отвори и Нирин влетя в стаята.

— Кенджи, веднага иди на сушата и доведи коменданта Охира — нареди командирът. — Кажи му… — стъписаният му поглед постепенно разпозна Сано до прозореца. Лицето му се изкриви от гняв. — Вие! — после добави с горчив смях: — Трябваше да се досетя… — и със светкавично движение извади меча си от ножницата. Острието изсвистя във въздуха право към врата на Сано, който парира с откраднатия дълъг меч. Остриетата им се срещнаха с остър звън на стомана. Сано извъртя своя меч, освободи го и пробва напречен удар. Нирин се изсмя и се хвърли в нова атака. Като отличен боец заместник-началникът веднага долови слабото място на противника си — рамото на Сано, и съсредоточи атаките си именно там, за да го принуди да се бие с вдигнат меч. Все пак Сано успя да нанесе няколко ответни удара, макар че Нирин го притискаше все повече към стената. В стаята нахлуха няколко стражи.