Лора Роуланд - Урагири

— Няма да се измъкнеш безнаказано от всичко това, защото аз ще те убия — изсъска Нирин.

— Ти ли стреля по мен? — попита Сано. — Ти ли подпали къщата ми?

— Не, и съжалявам, защото, ако бях аз, сега щеше да си мъртъв.

— Ти ли уби Ян Спаен и Пеони?

— Не!

Сано знаеше, че не може да задържа Нирин безкрайно. Огледа се за някакъв начин да се освободи от своя заложник без битка до последен дъх. После ускори крачка, принуждавайки Нирин да върви по-бързо.

Заведе го при кладенеца, откъдето стражите пълнеха вода за цистерните на Дешима, и му нареди:

— Скачай вътре!

Нирин се изсмя:

— Няма. Ти си луд!

Поредно смушкване с меча и той се покатери върху каменния ръб на кладенеца. Силен тласък откъм Сано го запрати вътре. Той изчезна надолу в празното пространство, а писъкът му дълго ехтя след него. Чу се плисък на вода, когато падна в нея. Ужасените му викове продължиха да кънтят от дъното на кладенеца:

— Помощ! Помощ!

Гражданите се втурнаха да видят кой е паднал в кладенеца. Дойдоха и служители на реда. Затърсиха въже и силни мъже, които да помогнат на пострадалия.

Сано се измъкна в суматохата, преди някой да успее да го спре, и се отправи към храма на Дайкоку.

Храмът на Дайкоку бе разположен на горист склон недалеч от покрайнините награда. Сано мина през портите му наред с поток поклонници — селяни, търговци и самураи. Покрита с каменни плочи пътека водеше до главната постройка. Богомолците се трупаха около сергии със сувенири и закуски. Свещеници в бели роби и продълговати черни шапки се смесваха с тълпата. Свежият планински въздух разпръскваше наоколо сладкия мускусен аромат на тамян. Изведнъж се разнесе звън на камбана — дълбок и чист. Над града слънчевите лъчи пронизваха облаците като ребра на блестящо сребърно ветрило. Сано уми ръце в ритуалната каменна чешма. Спокойната атмосфера на храма повдигна духа му.

Огледа двора и забеляза коменданта Охира пред една сергия, на която продаваха талисмани, бонбони и пъстри нанизи от оригами 28 28 Японско изкуство за изработване на фигури от нагъната хартия — Б.пр. — главно на летящи жерави, които символизираха дълъг живот. Докато Сано се приближаваше, Охира си купи молитвена плочка, потопи четчица в туша и написа върху нея молитва. Вглъбен в заниманието си, той не забеляза Сано, който го доближи в гръб.

„Защити ни от зло и нека грижите ни бъдат заменени с блаженство“, прочете Сано през рамото му. Следваха едно по едно имената на близките му. В този момент Охира вдигна поглед и го видя.

— Пак вие — каза той уморено. — Нямате ли свян, та ме безпокоите на това свещено място? — той изглеждаше по-изпит от всякога, сякаш плътта бе изсъхнала тялото му. — Какво искате? Как ме открихте?

— Нирин сан ми каза къде сте.

Охира го изгледа учуден:

— Били сте на Дешима? Но как? Пропускът ви беше отнет?

— Това не е важно — отвърна Сано. — По-важно е онова, което намерих там — и той извади свитъка и недовършеното копие от кимоното си. — Трибуналът ще бъде заинтригуван, не мислите ли?

По искрата, която проблесна в погледа на Охира, му стана ясно, че разбира какво означаваше всичко това. Побиха го тръпки. После клекна и заби в земята молитвената си плочка между останалите, които бяха положени в краката на каменното божество. Ръцете му трепереха.

— Значи сега съм в ръцете ви — каза той, а отчаянието се отрази в увисналите му рамене и в меланхоличния тембър на гласа му. Той докосна молитвената плочка. — Пращам молитвата си твърде късно, за да има полза от нея…

— Или може би молитвата ви вече е добила ползата си… — добави Сано.

— Какво искате да кажете? — попита Охира, без да поглежда Сано.

— Оставили сте тези документи най-отгоре, сякаш сте искали някой да ги намери… И всъщност не съжалявате, че съм ги открил — Сано мушна свитъка и копието обратно в кимоното си. — Боговете са мъдри. Понякога те изпълняват дори трудноизпълнимите ни желания…

Охира се засмя горчиво.

— Чрез вас, изпълнителя на моята съдба? Мислите ли, че желая публично опозоряване и презряна смърт? Уверявам ви, случаят не е такъв.

— Нима? — възкликна Сано. — Може да сте се заклели да браните закона и да не позволявате другите да вършат престъпления, но не можете да живеете, когато синът ви умира…

След дълъг миг мълчание Охира заговори с приглушен от скръбно примирение глас:

— Аз компрометирах охраната на Дешима и фалшифицирах описа на стоките в складовете по нареждане на губернатор Нагай. Не исках да го сторя, имах ли избор? Един самурай трябва да се подчинява на своя господар, така повелява Бушидо… Нагай каза, че ако откажа, ще ме замени с някой друг, който ще позволи контрабандата. Заплаши да оттегли покровителството си от Кийоши… — гласът на Охира се прекърши от болка. Той се обърна към Сано, протегна ръка в умолителен жест да го разбере и попита: — Какво трябваше да направя? — после сведе глава над скръстените си ръце. — Сега всичко е загубено.