Лора Роуланд - Урагири

— Да, разбира се. Как да ви открия?

— Можете ли да предложите някоя тиха и уединена странноприемница?

— „Двойно щастие“ — Охира му обясни къде се намира. — Ще ви пратя съобщение там.

— Ще се оправите ли? — попита Сано, загрижен за човека, чието унищожение щеше да разчисти път към истината и собственото му спасение.

Гласът на коменданта прозвуча далечен и вглъбен:

— Просто ще остана тук още известно време.

Преди да си тръгне, Сано се поклони пред вътрешното светилище и остави за късмет монета в кутията за волни пожертвования. После напусна храма с намерението да се приюти в странноприемницата, докато очаква съобщението от Охира. Но когато пристъпи вън от портите, бе пронизан от предчувствие за опасност миг преди да съзре причината за това.

Надолу по главния път покрай него минаваше огромно шествие, водено от пешаци, понесли знамена с герба на Токугава. Конници съпровождаха три паланкина, чиито отворени прозорци ограждаха лицата на сурови възрастни служители в черни церемониални шапки и роби. Следваха ги цяла армия слуги и носачи, понесли сандъци и вързопи. Сърцето му се сви. Усети, че му призлява от ужас. Трибуналът бе пристигнал ден по-рано от очакваното. Времето му беше изтекло. И нямаше възможност да изпълни плановете си.

А откъм града се носеше гневна орда самураи — йорики Ота в пълни бойни одежди, дошини, размахващи джите, конници и пешаци, и Нирин — мокър до кости и бесен.

— Ето го! — изкрещя Нирин и посочи към храма. — Хванете го!

Ордата се хвърли върху Сано. Служителите на реда отнеха мечовете му, завързаха му ръцете и го повлякоха към града.

— Процесът ти започва утре сутринта — уведоми го йорики Ота с победоносен кикот. — Дотогава ще се наслаждаваш на щедрото гостоприемство на затвора — той изплющя с юзди и махна на подчинените си да го последват: — Да тръгваме.

Трибуналът по държавна измяна се събра в приемната на представителната къща, в която бяха отседнали тримата съдии. Ранното утро едва проникваше през препречените с решетки прозорци. Фенери хвърляха зловещо сияние върху седналите на подиума магистрати, пременени в черни, извезани с герба на Токугава тържествени роби. Съдебни служители и секретари бяха коленичили зад писалищата. Войници охраняваха вратите. На стенописа отсреща стрелци препускаха през гората след един тигър.

Сано бе коленичил на сламената рогозка пред подиума досами ширасу, посипаната с бял пясък част от пода, символизираща истината.

— Откривам процеса срещу сосакан Сано Ичиро — обяви тържествено съдията от централното място. Беше около шейсетгодишен, с удължено четириъгълно лице и остри като бръснач скули. Тялото му бе стегнато и силно, позата му — изправена. — Делото ще се гледа от магистратите Сегава Фумио от Хаката и Дадзай Мория от Куруме — той се поклони на мъжете от двете му страни. Секретарите протоколираха думите му. — И от моя милост, Такеда Кендзан от Кумамото, в качеството на върховен съдия… — Сано усети топка в гърлото, щом разпозна името. Такеда бе твърде суров магистрат, при него нямаше помилвани или освободени заради снизхождение затворници. Лицата на другите двама съдии също не излъчваха и капчица милост. — Подсъдимият се обвинява в шесткратна измяна — обяви върховният съдия Такеда. — Оглавяване на контрабандна мрежа, преследване на японски граждани, доставка на оръжия от холандците, заговор със същите за сваляне на правителството, вербуване на военна подкрепа от Китай и изповядване на християнство… — Сано мислено се подготвяше да отхвърли обвиненията и да убеди съдиите, че е невинен. За съжаление тъмничарите му бяха конфискували свитъците, откраднати от Дешима, с което оставаше без доказателства в своя защита. Такеда продължи: — Допълнителни обвинения срещу подсъдимия бяха внесени от уважаемия губернатор Нагай: незаконно проникване на Дешима, нападение срещу персонала и подкупване на екипажа на холандския кораб… — Такеда посочи свитъците на масата. — В качеството си на съдии ние прегледахме свидетелските показания и ги смятаме за задоволителни. По такъв начин считаме подсъдимия за виновен за всички преждеспоменати обвинения.

Впил поглед в съдиите, изумен и невярващ, Сано попита:

— Това ли е всичко? — знаеше, че шансовете му за справедливо отношение са оскъдни, и все пак не бе очаквал такава повърхностна процедура. — Не е ли редно очевидците да дадат показания? Нима дори няма да ми позволите да представя собствената си защита? И най-простият селянин има право да каже нещо в своя защита, преди да произнесат присъдата му!