Лора Роуланд - Урагири

— Никой не ви е позволил да говорите! — възкликна съдията Сегава, съсухрено малко човече с нацупени уста. Той се обърна към върховния съдия: — Нека произнесем присъдата и да приключим с този неприятен въпрос, колкото се може по-бързо, както би желал и дворцовият управител Янагисава.

Съдията Дадзай кимна одобрително. Очевидно магистратите до един бяха лакеи на Янагисава. Но Сано не възнамеряваше да се предава без бой.

— Обвиненията са фалшиви! — възрази той разпалено. — Така наречените свидетели са ме набедили, за да защитят себе си — съдиите се навъсиха в безмълвно неодобрение. Служители, секретари и стражи го наблюдаваха с презрение. — Искам да ми се даде възможност да докажа невинността си!

След като ехото от собствения му глас заглъхна, последвалата тишина продължи цяла вечност. После съдията Сегава рече:

— Този емоционален изблик е твърде оскърбителен, Такеда сан. Умолявам ви да приключите с настоящата процедура.

Но вниманието на върховния съдия Такеда бе насочено към Сано. Присвил очи с интерес, той обяви:

— С оглед на суровостта на обвиненията ще позволя на подсъдимия да говори в своя защита — после се обърна към Сано: — Продължавайте!

Може би Такеда просто бе любопитен да чуе какво ще каже Сано. Но той съзря у върховния съдия онзи тип служител, който винаги се стремеше да върши работата си правилно и справедливо. Вкопчи се в тази слаба надежда и се впусна в най-красноречивата и отчаяна реч в живота си. Обоснова погрешно изтълкуваните му действия, спомена безупречното си досие като доказателство за своята лоялност към шогуна, изтъкна мотивите на заместник-директора Де Граеф, доктор Хюйгенс, игумен Лиу Юн и Урабе за убийството на Ян Спаен. Обясни как е открил контрабандата и как е осъзнал, че стражите на Дешима са свързани с нея. Отбеляза, че Пеони със сигурност бе умряла заради онова, което е знаела. Цитира подпалването на къщата си като доказателство за заговор срещу него — заговор, който не може да е бил осъществен без знанието на изтъкнатия губернатор на Нагасаки. Накрая разказа за фалшифицираните архиви, за самопризнанията на коменданта Охира и за плана си да залови истинските контрабандисти.

— Уважаеми съдии, кълна се в честта си, че говорих само истината — завърши Сано, прегракнал и треперещ от крайно физическо и умствено изтощение. — Умолявам ви да ми повярвате и да постановите правосъдие за действителните извършители на тези отвратителни престъпления!

Служители и секретари оставиха четчиците за писане; стражите замръзнаха по местата си като неподвижни сенки. По замислените изражения на съдиите Сано прецени, че виждат логиката в изложението му и знаят, че не могат да се отърват от своята служебна отговорност, като открито го подминат. Усети прилив на преждевременно въодушевление. Тогава върховният съдия Такеда попита:

— Разполагате ли с документите, които споменахте?

— Не, ваша светлост — призна Сано. — Отнеха ми ги при арестуването.

Съдията Сегава се изсмя — пронизителен зловещ грак.

— По-вероятно е изобщо да не са съществували — двамата със съдията Дадзай си кимнаха взаимно, възвърнали самоувереността си. — Но самопризнанията на коменданта Охира ще го потвърдят — добави Сано припряно. — Той иска да упражни закона. Липсващите документи не са от значение за него. Моля ви, призовете Охира. Той сигурно знае къде и кога контрабандистите планират да се срещнат. Дайте ми шанс и аз ще ви ги доведа до един.

Върховният съдия Такеда сбра гъсти вежди и се навъси.

— Вие ме обиждате, сосакан Сано, ако смятате, че ще действам въз основа на необоснованите твърдения на човек, който има пряка изгода да клевети други хора! — съдиите от двете му страни се ухилиха самодоволно. Чувство за обреченост връхлетя Сано. — Решението на съдиите гласи: виновен по всички обвинения! — заяви Такеда. — Сега ще ви прочета присъдата: „Сано Ичиро се лишава от привилегията да извърши ритуално самоубийство. Главата му ще бъде отсечена при публична екзекуция, а останките му ще бъдат изложени за назидание на други евентуални предатели.“ — Такеда плесна с ръце два пъти. Стражите дотичаха и сграбчиха Сано.

— Пуснете ме! Невинен съм!

После, докато го влачеха към вратата, тя се отвори рязко. В залата се втурна бягаща фигура, а по петите й се носеше разгневена тълпа, мъже крещяха и размахваха мечове. Изненадата изтръгна Сано от болката, срама и гнева. Той разпозна тичащия.

— Хирата? — сърцето му се изпълни с радост и после се сви от ужас. Войниците със сигурност щяха да го убият. — Не!