Лора Роуланд - Урагири

Дърветата бяха изсечени и земята — заравнена, за да се получи широко пространство, открито към небето. От двете страни на покрити с чакъл пътеки растяха декоративни дървета. Цветни лехи ограждаха алпинеуми, жаби припяваха в искрящо езеро. Подредени пред Сано във внушително великолепие, се виждаха постройки за богомолци, павилиони, високи каменни фенери и огромна камбана в богато украсена с дървена клетка. Върху покриви, зидове и колони се зъбеха дялани демони, обагрени в сиво от лунната светлина. Пагодата се издигаше като изваяна сянка над китайския храм на Нагасаки — някога света обител на хиляди свещеници, сега убежище на игумен Лиу Юн и бърлога на контрабандистката мрежа.

— Не виждам светлини — обади се съдията Сегава.

— Мястото изглежда пусто. Такеда сан, може ли вече и да приключим с тази нелепост?

Но комендантът Охира се движеше надолу по една пътека, която прекосяваше двора на храма.

— Тихо! — предупреди Сано.

Двамата с Хирата избързаха след Охира. Другите изостанаха. Когато Охира внезапно се скри зад едно дърво, Сано стори същото и направи знак на другите да го последват.

Пред тях се намираше главната постройка за богослужение, увенчана с озъбен лъв; стрехите на масивния й керемиден покрив бяха извити като крила на демон, а огромните двойни порти бяха засенчени от голяма веранда. Отпред крачеше самурай, а сенките на мечовете му се открояваха ясно на фона на бялата чакълена пътека. Някъде иззад него долитаха стържене, скърцане, блъскане и приглушени гласове. Сано усети как пулсът му се ускорява от вълнение. Не можеше да различи никакви думи, но долови вече познатия ритъм на холандска реч, примесена с японски. Вероятно контрабандистите пренасяха стоките. Кой ли варварин бе дошъл с тях?

Сано подкани с жест спътниците си да го последват до залата за богослужение, където бе съсредоточена най-усилената дейност. Като се придвижваха от дърво до камък, от камък до статуя и заобикаляйки пагодата, те обградиха сградата за богослужение. Сано не се отделяше от Охира, който се препъваше и изоставаше от другите. Шумовете станаха по-отчетливи и Сано чу откъслечни реплики:

— … по-внимателно… да не го пуснеш…

Когато се озоваха при задната част на постройката, се притаиха зад една беседка със сламен покрив и решетести стени. При задния вход горяха каменни фенери. Двама самураи, понесли помежду си дървен сандък, с тежки стъпки заизкачваха стъпалата. Друг стоеше на верандата.

— Побързайте — каза той. — Нямаме на разположение цяла нощ!

— Нирин — прошепна Хирата.

Мъжете пренесоха сандъка през отворените врати в ярко осветената зала.

— Виждам, че не съм се излъгал във вас, сосакан Сано — каза Такеда. Колегите му с неохота измърмориха нещо като съгласие. Съдията и помощниците му извадиха мечове. — За нас ще бъде удоволствие да помогнем в залавянето на тези престъпници.

— Чакайте — спря ги Сано, забелязвайки светлини в лявата част на постройката. През една порта в зида на храма навлезе върволица от самураи. Някои влачеха сандъци, други носеха факли. От другата страна още двама самураи водеха група мъже в наметала и шапки, но без мечове. Те всички се срещнаха при входа на залата, където Нирин махаше нетърпеливо.

— Оставете ги да влязат — прошепна Сано, като в същото време преброи поне десетина самураи пред постройката. Колко ли още имаше вътре? Невъоръжените от простолюдието може би не представляваха особена заплаха, но въпреки това неговият отряд бе по-малоброен. Сано се питаше дали контрабандистите ще се предадат по-лесно от Миочин и крадците на трупове. Предполагаше, че Охира ще бъде безполезен в една битка; положението със съдиите Сегава и Дадзай не беше кой знае колко по-добро. А това означаваше: Такеда — в напреднала възраст, Хирата — изтощен от трите дни бягство, четирима васали с недоказани бойни умения и самият той — с раните си. Елементът на изненада бе единственото им предимство.

Новопристигналите влязоха в залата. Нирин ги последва и затвори вратата. Един самурай остана на верандата да пази. Сано каза:

— Такеда сан, вие, аз и двама от вашите подчинени ще щурмуваме портата. Хирата, вземи другите двама и минете отпред. Разчистете входа. Чакайте да ви дам сигнал и тогава влизайте.

Хирата и групата му потънаха в тъмнината.

— Ами ние? — попита съдията Сегава. След това посочи коменданта Охира и попита: — Ами той?

Сано взе бързо решение:

— Вие ще стоите тук! Пазете Охира да не избяга. И да не сте мръднали от тук.