Лора Роуланд - Урагири

— Ийшино сам… започна… контрабандата… Плати ми да направя тайнствените светлини… и да уредя връзка с… черния пазар. Той… уби Спаен… аз съм свидетел. Открадна… моето отмъщение… Но И Чин се оказа прав. Аз прехвърлих бездната… и отнех живота на… другаря на убиеца… на Хси, моя брат. Сега мога да умра… в мир. Хси! Идвам при теб…

Лицето му се отпусна; очите му се замъглиха. Сано се удиви на този страстен копнеж за отмъщение, който нито времето, нито вярата, нито разумът бяха успели да заличат. После отново погледна Ийшино… и дулото на револвера, който преводачът бе насочил към него.

— Не ме доближавайте! Нито крачка напред! — извика Ийшино. Цилиндричният револвер с инкрустирана дръжка от слонова кост и дълга метална цев подскачаше в треперещите му ръце. Сано инстинктивно бе вдигнал меча си да се предпази. Вцепени се от страх. Никога до този момент не бе заставал срещу дулото на пистолет, а знанията му за огнестрелните оръжия идваха от четене на военни справочници. Сега на практика изпита мощта на чуждоземното оръжие. В един бой с мечове той много лесно щеше да победи Ийшино. Но револверът го превръщаше в по-слабия противник.

— Хвърли меча! — нареди му Ийшино.

Сано пусна двата меча и те с тракане паднаха на пода. Знаеше отлично, че контрабандистите имат достъп до огнестрелно оръжие. Трябваше да очаква, че страхливецът Ийшино ще притежава такова оръжие. Как не го уби, докато имаше възможност!

— Свали пистолета, Ийшино! — гласът на Сано прозвуча изтънял в собствените му уши. Хирата и Такеда продължаваха да се бият с Нирин и още трима стражи. Помощниците на върховния съдия бяха мъртви. В този момент насред страха си Сано почувства гневна решителност. Продажният, корумпиран преводач бе безмилостен убиец. Сано не можеше да го остави да се чувства победител. Макар и невъоръжен, той притежаваше съобразителност, която да противопостави на предателя. Пристъпи напред и каза с равен тон: — Моите хора ще победят твоите. Убиеш ли ме, те ще бъдат свидетели. Няма да се измъкнеш! Тъй че по-добре свали оръжието.

Докато Ийшино се свиваше от страх в нишата, погледът му не преставаше да шари напред-назад; устните му се движеха безмълвни. Но продължаваше да държи пистолета насочен към Сано. Протегна лявата си ръка, бръкна в писалището и грабна счетоводната книга — тънък куп листи, подвързани с черна коприна и завързани с ален ширит. Тикна я в пояса си и стана. Изопна напред ръце и стисна още по-здраво оръжието. Сано отскочи назад. Ийшино се измъкна предпазливо от нишата и пое към вратата. Сано забеляза възпламенителното устройство на пистолета — вдигната скоба, крепяща заострен кремък, който запалва барута, когато се дръпне спусъкът.

— Огнестрелните оръжия не са толкова надеждни колкото мечът, Ийшино — каза Сано. — Барутът може и да не се възпламени… Освен това имаш само един изстрел…

Ийшино се изсмя.

— Това е превъзходен пистолет. Беше на Спаен. Гърми всеки път… без изключение… той ми показа. Не се приближавай повече, предупреждавам те… — в гласа му прозвучаха истерични нотки. Пистолетът в ръцете му се тресеше.

— Ийшино, защо се захвана с контрабанда? — попита Сано съвсем преднамерено, знаейки, че повечето престъпници обичат да оправдават действията си.

— Нямах избор, никакъв избор… — както Сано се бе надявал, гласът на Ийшино прозвуча по-спокоен, ръцете му вече не трепереха толкова и той забави бягството си към вратата. — Губернатор Нагай бе сключил тайна сделка с варварите. Той ми заповяда да уредя всичко… — щом Сано пристъпи към него, той се отдръпна. — Не ме доближавай!

Сано бързо се подчини. Ийшино занарежда припряно:

— Как можех да откажа на губернатор Нагай? Щях да си загубя поста. Освен това той ми плаща много добре, а парите ми трябват. Твърде скъпо излиза постоянно да купуваш подаръци на началниците. Не е достатъчно само да им бъдеш в услуга.

— Като тази да им помогнеш да скалъпят обвинение срещу мен? — възкликна Сано.

— Да… искам да кажа, не! Пък и ти няма да разбереш! — Ийшино се ядоса. — Изобщо не знаеш какво е да си толкова сам, че да бъдеш готов на всичко, само да те приемат. И ти си като всички други, които ме отбягват и ми се присмиват…

— Напротив, разбирам те — възрази меко Сано. — Много добре знам колко жестоки могат да бъдат хората, независимо от това, колко усърдно работим за тях.

— Да. Точно така! — Ийшино закима разпалено.

Сано застана между преводача и вратата.

— И директорът Спаен ли те малтретираше? Затова ли го уби?