Лора Роуланд - Урагири

Такеда застана до Сано.

— Ще изпратя в Едо доклад за днешните събития, в който ще бъде упоменато, че трибуналът обявява вас и вашия помощник за невинни по всички предявени обвинения — другите съдии с неохота закимаха утвърдително. — А вие ще получите награда за героичната си борба срещу предателите на шогуна.

Думите блъснаха Сано като звуци на фалшив акорд. Той стана бавно и огледа лежащите на пода двайсет и един трупа. Наместо ликуване усещаше кръвта на Ийшино по кожата си, чувстваше метално соления й вкус. Справедливост ли бе дирил или отмъщение за враговете си? За какво умряха Пеони, Охира и Стария шаран? В името на принципите или за да задоволят жалката му потребност да доказва моралното си превъзходство — както бе сторил с Аой, жената, която никога нямаше да престане да обича?

Как да продължи напред, без да знае истината за самия себе си?

— Хайде, сосакан сама — Хирата го хвана за ръка. — Да се махаме от тук.

Осмият месец настъпи и донесе хладни нощи и ясни, вдъхващи бодрост дни. По една огряна от слънцето ливада с полюшващи се златисти треви на върха на хълма Сано крачеше редом с доктор Хюйгенс. Есенният вятър разпръскваше мирис на запалени огньове. Птици се виеха високо в ясното синьо небе, оплаквайки края на лятото с жалния си писък. Цветни петна в червено, охра и кафяво се вплитаха в зеления гоблен на гората. Варваринът беше с черна шапка и наметало и носеше голяма обла кошница. Наблизо кръжаха десетимата пазачи, определени да съпровождат доктора при неговото официално разрешено дирене на лечебни растения.

Хюйгенс се наведе, откъсна една лоза и каза шепнешком, за да не чуят пазачите, че говори японски:

— Добро за изгаряния — и прибра растението в кошницата.

Сано отскубна стиска джоджен, често предписван от японски лекари.

— Добро за болки в стомаха — каза той на Хюйгенс.

В спокойно разбирателство те внимателно претърсваха ливадата за лечебни растения и обменяха медицински знания. Петнайсет дни бяха минали от нападението над китайския храм. На следното утро Сано бе отишъл на Дешима да информира оцелелите холандци за смъртта на Де Граеф и да се извини на доктор Хюйгенс за неоснователните си подозрения към него. По-късно той и върховният съдия Такеда смениха целия персонал, поддържащ охраната на Дешима, с доверени воини, подбрани след обстойно събеседване и задълбочено проучване на служебните им досиета и личните им качества.

Далеч в пристанището се полюшваше величествен кораб, чийто флаг носеше герба на Токугава. Бе пристигнал предишния ден с важни вести от Едо. Когато оздравял и открил отсъствието на Сано, шогунът отменил заповедите на Янагисава и наредил сосакан сама незабавно да се завърне у дома. Затова Сано трябваше още същия ден да напусне Нагасаки… но не и преди една последна среща с варварина. Доктор Хюйгенс вдигна една богомолка от стрък трева и я постави в стъкленица.

Докато търсеха различни видове лековити треви, погледът на Сано се зарея към холандския кораб, хвърлил котва до голия скалист бряг на Такаяма. След нападението Сано бе отнесъл на капитан Ос труповете на Ийшино и на Лиу Юн — убийците на Ян Спаен и на Маартен де Граеф. Ос се бе оттеглил от пристанището. Няколко души от екипажа останаха на борда, а другите съпроводиха товара до Дешима. Новият персонал на „Ист Индия“ се настани на острова. Сега корабът очакваше благоприятни ветрове, за да отплава.

— Скоро заминава — каза Хюйгенс. — Иде у дома.

У дома, за да съгради отново живота си, който Ян Спаен бе разрушил; да възобнови медицинската си практика и с несекващи усилия да търси изкупление за злодеянието от младежките години. Докато си представяше дългото пътуване на Хюйгенс през океана, Сано си помисли колко малка е страната му в сравнение с огромния свят отвъд нейните брегове. Осъзнаваше, че Япония не може вечно да се изолира от целия свят. Политиката на бакуфу представляваше твърде нестабилна бариера. Все повече чуждоземци щяха да пристигат — не само от Холандия, а и от много други варварски земи — с по-добри кораби и по-мощни оръжия, ненаситни за нови територии и търговия. Сано вече виждаше в шогуна и бакуфу не всемогъщите тирани, а дребни хорица, които се ужасяват да не изгубят властта си.

Скоро кошницата на Хюйгенс се напълни. Съпроводени от охраната, те се спуснаха по хълма и прекосиха заедно града. Пред портите на Дешима двамата се сбогуваха.

— Сайонара, сбогом. Желая ви щастливо плаване, много радост и успех в живота — каза Сано с поклон.