Лора Роуланд - Урагири

— Върнете се, страхливци! Убийте ги и сме в безопасност!

Той извади меча си. Хората му застинаха за момент, после се събраха около него с проблясващи остриета и се нахвърлиха срещу Сано и Такеда. Де Граеф изтича към един страничен изход, а Лиу Юн забърза след него. Ийшино вдигна преносимото си писалище и хукна. Групата на Хирата се изправи срещу бандитите. Единият от тях метна нож и васалът отляво на Хирата извика и се строполи мъртъв с острие, забито в гърдите му.

— Оставете черноборсаджиите! — извика Сано. — Хванете Ийшино, Лиу Юн и Де Граеф!

Нирин се хвърли напред. Мечът му проблесна в тъмнината.

— Сега ще си платиш, задето ме хвърли в кладенеца!

Сано парира удара му. Атакува, но само сряза ръкава на Нирин. После отклони насочен към главата му удар и се извъртя точно навреме, за да отбие ударите на двама от стражите на Дешима. Такеда и помощниците му се биеха с другите десетима. Сано мобилизира сетивата си. Докато атакуваше и отстъпваше, той видя Хирата, който преследваше Лиу Юн и холандеца. Игуменът държеше кинжал в ръката, която доскоро бе крил в ръкава си.

— Твоят съдружник уби брат ми! — изкрещя той и се втурна след Де Граеф. Вероятно бе чакал подходящия момент, за да отмъсти, и нападението го бе подтикнало към действие. — Сега ще се присъединиш към Ян Спаен в смъртта. И редът във вселената ще бъде възстановен — И Чин никога не лъже. Най-накрая ще ви отмъстя, безчестни, продажни холандци!

Ужасеният холандец тичаше из залата. Лиу Юн сипеше проклятия на китайски.

С отривист удар Сано преряза гърлото на един от стражите. Мъжът рухна мъртъв до друг, пронизан от Такеда. Сано прескочи труповете им и продължи да се бие с Нирин и още трима от стражите. Един от помощниците на Такеда разцепи черепа на пазача, с когото се сражаваше, след което разсече гърдите на друг, а после някой го прониза смъртоносно в корема. Върховният съдия се биеше като майстор, но дрехите му висяха на парцали, а по откритите му крака кървяха рани. Сано чувстваше как и собствената му сила намаля, рефлексите му се забавиха, а раненото му рамо отново почна да кърви. Той измъкна късия си меч и започна да се бие с две ръце, за да парира ударите, като намали напрежението върху раната си.

Игумен Лиу Юн притисна Де Граеф до олтара с викове „Умри! Умри!“, като в същото време размахваше кинжала, опитвайки се да прониже противника си. Варваринът вдигна ръце, за да се предпази. Острието наряза дланите му и после прониза гърдите му. Де Граеф изкрещя и рухна на земята. Хирата се опита да издърпа Лиу Юн встрани, но игуменът скочи върху холандеца и продължи да нанася удари с кинжала. После Де Граеф успя да докопа острието и двамата се сборичкаха. В залата отекнаха китайски и холандски ругатни.

Сано се приведе рязко, описа дъга с меча си и отсече краката на своя противник. Когато се изправи, видя как Де Граеф успя да докопа оръжието и да го обърне срещу игумена. В следващия миг изпълнените с болка викове на китаеца заглушиха дрънченето на оръжия. Други двама стражи замениха падналия. Сано бе ранен в бедрото и залитна. Противниците му го заобиколиха, готови да го убият.

В този миг зад тях изникна неясна фигура. И двамата изхъркаха, замръзнаха в гримаса на изненада и политнаха напред. Кръв бликна от раните на тила им. Отзад стоеше Хирата, вдигнал високо кървав меч.

— Лиу Юн и варваринът се убиват взаимно — каза той на Сано. — Хванете Ийшино, аз ще се оправя тук.

Сано се огледа. Преводачът не се виждаше никъде. Тичешком прекоси залата, обзет от страх, че главатарят на контрабандистката мрежа е избягал в суматохата. И тогава го забеляза.

В малка ниша близо до олтара преводачът се бе спотаил в очакване на изхода от битката. Пребледня, когато видя Сано. Стисна писалището и се дръпна по-навътре в нишата.

— Сосакан сама, не е това, което си мислите — той пусна жалко подобие на усмивка. — Всичко ще ви обясня, всичко!

Сано спря пред този подлец, който го бе набедил в предателство и бе оставил хората си да се бият сами.

— Ела тук, Ийшино! — не възнамеряваше да го убива, защото искаше да го види осъден и екзекутиран!

Ийшино събра ръце в умолителен жест.

— Почакайте, аз не съм от тях… — очите му зашариха в тревожно лукавство. — Аз… аз разкрих контрабандата и се внедрих в мрежата, за да разбера кои са престъпниците. Щях да докладвам на властите навреме, за да ви спася — Ийшино се усмихна и закима. — Истина е, кълна се!

— Той… лъже!

Дрезгавият глас беше на Лиу Юн, който лежеше до олтара. От прободните рани по тялото му бликаше кръв и багреше в алено шафрановата му роба. Лицето му се бе превърнало в маска на мъчителна болка. Наблизо с кинжала до ръката лежеше мъртъв помощник-директорът Де Граеф. Лиу Юн се закашля, успя да си поеме дъх и продължи: